Гълъбар:
Парола:
Колумба - ваксина за имунизация срещу парамиксовироза

Inkubatorite.com

Гълъбовъдна общност

  Гълъбовъди »

Карта на гълъбарите в България

*Бизнес каталог


*

Бързо търсене в сайта

Търси: 
в: 
Последни търсения »

Мнение за сайта

Христо :
Аз съм само на 11, но съм се запалил много по гълъбите и искам да ги развъждам. В сайта намерих много полезна информация!
Споделете вашето мнение »

Статистика

Регистрирани гълъбари:11672
Публикувани обяви:2760
Статии в библиотеката:369
Новини в сайта:449
Потребителски галерии:8277
Общо снимки в сайта:218128
Български породи гълъби:45
Чуждестр. породи гълъби:223
Регистрирани пръстени:561
Гълъбарски сайтове:318
Mнения за сайта:198
Често задавани въпроси:89
Гълъбарско проучване


ОТГЛЕЖДАНЕ НА ГЪЛЪБИ ОТ ПОРОДИТЕ ЗА МЕСО

 

При отглеждането на гълъби за производство на месо любителските методи трябва да отстъпят на отглеждането на базата на научните постижения и световния опит.
Преди всичко е необходимо да се погрижим за създаването и оборудването на гълъбарник, доближаващ се по възможност по устройство до съвременните птичарници за интензивно отглеждане на птиците.
За гълъбарник може да се използуват налични или специални построени сгради. Стените трябва да са тухлени, измазани отвън и отвътре, с подсилена отвътре с цимент замазка, която да може да се мие и да се дезинфекцира, по възможност с термоизолация.
Подът трябва да бъде топъл - тухлен, асфалтов, в краен случай сгуробетонов, с наклон 2 % към страничен или централен улей за оттичане на водата при измиване. Някои производители успешно експериментират и внедряват мрежести или дупчести подове от дърво, перфорирана пластмаса или метал, с което се улеснява почистването и се поддържа по-лесно желаният микроклимат. Мрежестият под е повдигнат на 30 до 80-100 см и дава възможност за механизиране на почистването. Отворите са с размери около 10х10 см.
Твърдият под се застила с постеля от слама, талаш, дървени стърготини, пясък и друг постелъчен материал. Постелята трябва да се сменя по-често от профилактична гледна точка, тъй като някои от болестите по гълъбите се предават чрез постелята.
Гълъбарникът може да бъде с вътрешна височина до 2-2,10 м, която да дава възможност свободно да се улавят птиците.
При отглеждането на гълъбите в Европа са взаимствани методите и технологиите, прилагани в САЩ. Макар приспособени към местните условия, отделните им принципи са запазени.
Помещението се разделя на клетки (боксове) с подова площ около 9-10 кв.м. Клетките са разделени с рамки, върху които е опъната телена мрежа с големина на отворите около 30 мм. Между клетките се оставя работен коридор, широк 1-1,5 м, за свободно опериране на обслужващия персонал. Във всеки бокс се настаняват до 30 родителски двойки.
Към помещението се придава пространство за летене, оградено също с телена мрежа и разделено на секции съобразно с броя на клетките. Напоследък обаче вместо пространства за летене се строят малки веранди, повдигнати на 1 м от пода, за разходка на гълъбите на чист въздух и припичане на слънце. Боксовете във всяко помещение са около 20-50 и повече в зависимост от възможностите на производителя.
Вътрешното подреждане е съобразено така, че да осигурява на стадото по-голям простор и спокойствие.
В системата за отглеждане във волиери по напречната широчина на постройката се разполагат шкафовете за мътене, които същевременно служат и като преградни стени между боксовете. За една двойка се осигуряват две гнезда за мътене и една дъска за почивка пред тях. Необходимостта от две гнезда идва от това, че на около двуседмична възраст на малките, родителите им отново снасят и започват да мътят. Гнездата са демонтируеми, което дава възможност, когато гълъбчетата навършат 28-дневна възраст, предните дъски да могат да се свалят и да се предоставя по-голямо пространство при манипулиране. Шкафът за една двойка е широк 60 см и висок 30 см (заедно с двете гнезда). Гнездото се постила със сено.
В някои страни дървените шкафове за предпазване на гълъбите от паразити се заменят с тухлени шкафове, иззидани в стената. Понякога подът на гнездото е направен само от една дъска за по-топло и по-лесно почистване. Предната преграда е висока 7-8 см, за да не се разпилява постелята.
В никакъв случай не трябва да се допуска свободно място за кацане над гнездата, защото това довежда до бой между гълъбите за територия. Всяка двойка трябва да почива само на дъската пред гнездото си.
Хранилките са тип „корито” или друг вид автоматични хранилки. Автохранилките трябва да осигуряват до 50%, а хранилките от тип „корито” - едновременно хранене на цялото ято.
Поилките са с предпазна мрежа, за да не могат гълъбите да се къпят и да не разпиляват водата. Те може да бъдат цилиндрични или автоматични (в големите ферми).
Освен тези хранилки и поилки на разположение на всяко ято трябва да има по една хранилка с пясък и минерални смески.
Във волиерите се оставят съдове за водна баня, свързани с водопроводната инсталация, дълбоки 10 см. На гълъбите се дава възможност да се къпят през лятото през 2-3 дни, а през зимата - веднъж месечно.
За оптимална се смята температура на въздуха в гълъбарниците около 15-18°С, при относителна влажност на въздуха около 60-65%. Помещението на развъдните двойки, които снасят и мътят през зимата, трябва да се отоплява.

 Мнения и оценки (0) »          Сподели във Facebook