Теоретични основи и практически съвети относно генетиката на гълъбите

В тази статия ще ви запознаем с някои основни понятия и практически съвети свързани с генетиката на гълъбите. Първоначално, това което трябва да си разясним, са някои основни термини свързани с генетиката. Те изглеждат първоначално сложни, но след усвояването им, се оказва, че нещата стават лесни за разбиране.

Основна терминология

Ген – това е материалния носител на наследствеността. Всеки ген е разположен на определено място на хромозомата, която фигуративно може да бъде сравнена с “остров“, а гена е “мястото” на острова. Гълъбите имат 40 хромозомни двойки, така че общият брой на хромозомите е 80. Във всяка хромозома има еднакъв брой гени.

От тези 80 хромозоми има една двойка или един чифт хромозоми наречени полови, които определят пола на птицата. Те се обозначават с латинските букви “W” и “Z“. Мъжкия индивид притежава два гена “ZZ”, а женския само един “W”, като втория ген там е почти празен. При бозайниците и хората нещата са точно обратно. Върху половите хромозоми са разположени много важни наследствени фактори, които се унаследяват свързани с пола.

Друг важен момент са понятията “доминантно” и “рецесивно”. Тук за да бъдем по-разбираеми ще сравним доминантно с “по-силно”, а рецесивно с “по-слабо”. Когато в един гълъб се срещнат два гена в една хромозомна двойка, единият идващ от бащата, а другият от майката, тогава в зависимост от това кой ген е доминантен /по-силен/ или рецесивен /по-слаб/, външно /фенотипно/ се проявява само доминантният ген /по-силния/. Например, при кръстосване на цвят пал /Ash red/ със сив с ленти в поколението се появяват само гълъби палове, защото пала е доминантен /по-силен/ от сивия с ленти и кафявия цвят.

Тук е мястото да разясним и подчертаем дебело, че при гълъбите само мъжките птици могат да бъдат носители на скрити рецесивни /по-слаби/ фактори, които се унаследяват свързано с пола. Женския гълъб е генетично такъв, какъвто е фенотипно – външно. Това правило е валидно само за факторите разположени на половите хромозоми и не се отнася за автозомните хромозоми, които ще разясним по-нататък.

За да унагледим това от практическата му страна, ще отбележим факта, че при гълъбите има три основни цвята. Това са:
1. Сив с ленти, наричан още див вид.
2. Пал /Ash red/.
3. Кафяв.
Голямото разнобразие от цветове се дължи на мутации, които се унаследяват по различни начини. Връщайки се на термините домитантен и рецесивен ще кажем, че основните цветове /не шарки/ се унаследяват в следната последователност:
- Ash red /Пал/ е доминантен /по-силен/ спрямо сив с ленти и кафяв.
- Сив с ленти е доминантен /по-силен/ спрямо кафяв.
Казано по друг начи, ако съешим мъжки гълъб пал със сива женска с ленти, то всички млади ще са палове фенотипно – външно. При съешаване на сив с ленти с кафява женска, отново всички външно - фенотипно ще са сиви птици.

Ще се опитаме да разясним постепенно и свързаното с пола унаследяване на различните белези разположени на половите хромозоми. Както в началото казахме гълъбите имат две полови хромозоми и всяко гълъбче приплод получава от баща си и от майка си по една от тях. При мъжкия гълъб имаме две “ZZ”, а при женската една “W” и една празна, която не носи почти никаква генетична информация и затова я обузначаваме с “-“. Така при съешаване на гълъб мъжки пал, който е хомозиготен - този термин означава, че има два еднакви гена за даден белег, ще кажем че пал маркираме с буквата “П” или този гълъб има в генома си два пъти гена “ПП”, с женска палка, която може да бъде само палка, защото има само един ген за пал “П”, и това което виждаме външно при женската отговаря и на генното и съдържание, то всички приплоди ще са палове.

В друг случай съешаваме мъжки гълъб хомозиготен “ПП” с женска сива с ленти “С-“. Приплодите съответно ще са “ПС” мъжки /един ген от бащата и един от майката/ и “П-“ женски - женката има един ген празен от майката. Сега мъжките гълъбчета са палове носители на сиво /защото пала е доминантен над сивото и се проявява фенотипно/. Тези гълъбчета са хетерозиготни, защото в генома си носят по един ген за пал от бащата и един ген за сиво от майката, но външно се проявява по-силния доминантен ген - в случая пал. Гена от майката е по-слаб - рецесивен и остава скрит в генома без да се прояви външно - фенотипно. Ако тази схема ни стане ясна, бихме могли да предвидим унаследяването на всички фактори свързани /разположени/ на половите хромозоми.

Втория тип унаследяване, е това при което дадените фактори /белези/ са разположени на автозомните хромозоми. Автозомните хромозоми са останалите хромозоми освен половите. В този случай нямаме празна “-“ хромозома при женската гълъбица. Така, че автозомната хромозома при женската може да носи даден фактор, който в потомството ще се унаследява в зависимост от това дали е доминантен или рецесивен. Такива фактори например, са: “перлено око”, фактора “сприд” – покриващ шарката и др.

Освен доминантен /по-силен/ и рецесивен /по-слаб/, съществува и междинно унаследяване наречено “интермедиерно”. Тогава става “смесване” на два равни по сила белега и фенотипно /външно/ се проявява нещо междинно.

При автозомното унаследяване, наречено още свободно унаследяване, носители на фактори /белези/ могат да бъдат и двата пола.

Важното е да разберем и запомним за практиката си, че при факторите унаследявани свързано с пола само мъжкия гълъб може да бъде носител, на скрит рецесивен /по-слаб/ белег, а женската е генотипно такава каквато се проявява външно /фенотипно/.

Много автори специалисти по генетика на гълъбите са изследвали огромно количество фактори и са проследили начина им на унаследяване, така че на готово можем да получим информация, която да приложим в нашата селекционна работа.

Важно е да разясним за практиката ни и признаците –факторите, които се унаследяват от взаимодействието на повече от един ген. Такива признаци наричаме количествени и те се проявяват в различни вариации. Такива са например: дължината на човката, формата и големината на тялото, стойката, родителския инстинкт, вида на полета и много други. Тук отново имаме същия принцип на действие на гените, а именно доминантен, рецесивен интермедиерен и т.н.

Доказано е, че при кръстосване на гълъби с качулка с такива без качулка, доминантна е гладката глава - без качулка. Също така, при съешаване на гълъб с гащи, с такъв без гащи - доминантен е този без гащи. Всички приплоди от такава комбинация ще бъдът без гащи.

Малко внимание ще отделим и на наследствеността на шарката при гълъбите, която се унаследява автозомно - свободно. Както мъжките, така и женските птици имат ген за шарка и при приплодите им става взаимодействие между гена дошъл от бащата и този дошъл от майката. Важно е да се прави разлика между понятията “цвят” и “шарка”, които са две различни неща.

Основи типове ШАРКА са: ЧЕРНО, което е по-силно от ТЪМНО ПРЪСКАНО, по-силно от ПРЪСКАНО, по-силно от СИВ С ЛЕНТИ, по-силно от СИВ БЕЗ ЛЕНТИ.

Съществува и друг фактор наречен “ПОКРИВАЩ”, за който са необходими по задълбочени познания.

Съществен интерес представлява друг генетичен феномен наречен “ЕПИСТАЗА”. Това е случая, когато една генна двойка потиска ефекта на друга налична мутация. Казано по друг начин, даден фактор, който не е алел /разположен на друга хромозомна двойка/, ПОДТИСКА ИЛИ ПОКРИВА ИЛИ НЕ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРОЯВИ друг фактор.

Пример за това, е фактора СПРИД – покриващ фактор, който не дава възможност на налична в геномо шарка да се прояви външно /фенотипно/. Друг класически пример за епистаза, е рецесивно червения цвят, който е полово свързан епистатичен ген. Това означава, че в хомозиготно състояние /два гена за фактора/ покрива проявата на всички останали цветове. За да проверим какво се крие в генома на рецесивно червени гълъби, трябва да ги кръстосаме с птици хомозиготни по отношение на друг цвят. Тук е важно да отбележим, че белия цвят, при който липсва пигментация в оперението, не се подтиска от рецесивно червения цвят.

Тук ще споменем някои проучени фактори, които представляват интерес за прекрасните ново-селекционирани български породи, като най-вече “Българския огледален ролер“. Това е генетично обоснования фактор „БЕЛИ КАПАЦИ“. Той се проявява като доминантен /по-силен/ само спрямо хомозиготно червени птици и техния вариант в жълто, при които в генома се включва фактора “разреждане”. За да се проявят белите капаци в тяхната изящна форма, е необходим още един все още по-слабо проучен фактор, наречен “ЕНАБЛЕР”. От казаното до тук, не става ясно, защо прехвърлянето на фактора “бели капаци” в други цветни гами е доста трудна задача.

Интерес за практиката представлява и факта, че различните летателни способности на гълъбите са резултат на взаимодействие на много алелни генни двойки. При съешаването на птици с различни летателни възможности, се получават голямо разнообразие от комбинации, при което е напълно допустимо от един чифт да се появи потомство със съвършено различно качество на полета.

Като заключение, което можем да кажем, е че в повечето случаи, доминиращи са “лошите” /за селекционера/ гени. Ето защо, ние трябва да бъдем безкомпромисни и много прецизни по отношение на селекцията на нашите прекрасни любимци – гълъбите!

Автор: д-р Борис Велев, дбн

Мнения и оценки (4)          Сподели във Facebook