Днес ще ви припомним една стара, но доста поучителна изповед на Стоян Колев - бащата на българското гълъбовъдство!

"Истинският гълъбар е онзи, който иска да произведе гълъб, видял го единствено в съня си, в мечтите си!"
Това заяви бившият председател на Съюза на гълъбовъдите и природолюбителите в България Стоян Колев.

74-годишният машинен инженер по селскостопански машини, трактори и автомобили е натрупал трудов стаж най-вече в селското стопанство. Само 3 лета ръководил предприятие по строителство в Шумен, в другото време работил в АПК, ТКЗС и около 20 години – в Научно-производственото обединение по свиневъдство в Шумен.

С гълъбите е на една ръка разстояние от 6-годишен. Преди две години внукът на легендарния треньор на националите ни по вдигане на тежести Иван Абаджиев заснел филм за любовта му към този вид птици. Наш екип разговаря със Стоян Колев навръх в Ловеч.

– Що за човек е гълъбарят, г-н Колев?
– Гълъбарите сме различни хора. Има такива, които се опитват да печелят от гълъбите. Заблуда! От гълъби никога не може да спечелиш, освен ако не ги купуваш, за да ги препродадеш. Което обаче е недостойно.

Истинският гълъбар е онзи, който иска да произведе гълъб, видял го единствено в съня си, в мечтите си. Неговото мото е: „Да създадеш красота, която да достави удоволствие на човека!

Чарлз Дарвин е казал за гълъбарите: „Никога един човек не може да си представи колко природни заложби трябва да има един човек и колко много трябва да се учи, за да бъде познавач на гълъбите“. Тоест, гълъбарството не е проста работа.

Когато аз започнах да се занимавам с него, в литературата имаше 760 породи гълъби. Сега само в списъка на породите на Европейския съюз те са 1 006. В него варненският гълъб, последната българска порода, е записан под номер 1 000. Късмет. Просто така се случи.

Никой човек не може да познае в пълнота тези над 1 000 породи. От тях около 260-300 мога да ги случа, да ги разпозная. Иначе съм перфектен познавач на всички български породи, тях ги знам като дланта на ръката си, защото съм правил стандартите за тях и то няколко пъти.

Многообразието в този вид птици поражда и спора. Магията на гълъбарството е да спориш, гълъбарят с приказки се храни. И още нещо. Няма дете, което да е гледало птица или някаква друга живинка, и да е кривнало по лошия път. Това е добре да го знаят и родителите, и разните психолози.

– Гълъбовъдството в Ловеч?
– В Ловеч има добри гълъбари. Особено преди 1989 г., когато в града има едно от най-силните гълобовъдни дружества у нас. Ловчанлията Петко Тотов е един от пионерите на гълъбарското движение в България. Той гледаше кинги. Както и бай Асен Илиев, от когото всички сме се учили. Атанас Денев – той пък служеше за пример, за образец.

– Скъпо хоби ли е гълъбарството?
– Зависи. Ако си амбициозен и искаш да бъдеш над всички, ще ти струва много скъпо. Ако си по-скромен и искаш с честен труд, със знание и умение да произведеш своя гълъб мечта, тогава то е удоволствие и не е скъпо.

– Кой гълъб е скъп?
– Ами, в на изложбата в Ловеч имаше няколко птици от породите варненски и плевенски гълъби, за тях някои дават фантастични цени, по 1 000 – 2 000 лева на екземпляр. Това е извън нормата. Естественото е гълъб да струва 15-20 лева.

– Има ли съперничество между гълъбарите?
– Истинският гълъбар колекционер може да си позволи само благородно съревнование. Нищо друго. Уникалната птица ме радва, защото природата е позволила на човека да я произведе … Досегът с нея наподобява на среща с картина шедьовър или с музика от велик композитор. Това е.

– Има ли кражби между гълъбарите?
– Има. Зрънца има навсякъде. Полицията ги издирва, а като хване такъв, може да чуеш от него как се оправдава, че посегнал да краде, защото сърцето му не могло да издържи на толкова красив гълъб…

– Какво не знаем за гълъбите?
– Че носят много радост. Гълъбът е предвестник на хубавото. Още от времето на Ноевия ковчег… Не случайно, когато младите се събират в семейство, им пожелават: „Обичайте и се радвайте един на друг, както гълъбите го правят. И отглеждайте децата си, както те отглеждат пиленцата си!“ Това не е ли благородно!

– На кой човек не бихте подарили гълъб?
– На този, който ще го продаде. Иначе съм подарявал хиляди гълъби, но винаги на хора, за които знам, че ще им достави удоволствие. Подарявал съм и на жители на Ловешко…

– Къде Ви е по-добре – сред гълъбите или сред хората?
– Най ми е добре да говоря за гълъби сред приятели!

– А на кой политик бихте подарили гълъб?
– Няма такъв. Не бих подарил гълъб и на Бойко Борисов, защото знам, че е кучкар… Гълъбите са нежни създания. Знам от стари книги, че тяхното оглеждане има доста допирни точки с отхранването на коне. И за двете трябва много любов.

Впрочем, каквото животно гледаш, на него и заприличваш… Аз изглежда съм изключение. Защото развъждам английски гълъби, а те не признават друг себеподобен до себе си, по тази причина и ги наричат аристократи. А аз съм човек от по-друга мая…

Но, като заговорихме за политици, ще упомена Валентин Вацев. На една изложба станах свидетел как той се отнесе с разбиране към деятелността ни Каза ми: "Колев ти си един щастлив човек! В тези времена да се занимаваш с гълъби, ти си един щастлив човек наистина!"

– Говори се, че и Венцислав Върбанов отглежда гълъби?
– Да. Той има много голям гълъбарник в Долни Дъбник. Има, може би, над 500 гълъби. Но той е от новият тип гълъбари.

– Има ли деление сред гълъбарите у нас?
– Да. На стари и млади. Разликата между тях е в мисленето. В 60-70% от старите, като мене, я има любовта към гълъбите. А днес 60-70% от младите търсят материални облаги от отглеждането на гълъби. Сред тях идеалистите са едва 10%. И ние ги подкрепяме…

– Наричат Ви бащата, стълбът на Съюза на гълъбовъдите и природолюбителите в България?
– Не! Не съм само аз. Такъв е и Иван Коларов, директор на 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ (1977-1992) и Кавалер на френския „Ordre des Arts et des Lettres“. Такъв е и Славчо от Плевен, и още един колега от Русе…

– Имате ли мечта гълъб още?
– Имам! Да произведа гълъб вкъщи, който ще покрие 100 точки от баловете на стандарта. Досега съм стигал до 97 точки. Щом един гълъб стигне 100 точки, стандартът трябва да се промени…

– Капризна птица ли е гълъбът?
– Много. Той е податлив на много болести. И трябва да знаеш как да го предпазваш от тях. Профилактиката е много важна. Всеки месец трябва да се даван на тези птици едни или други медикаменти.

Иначе от гълъб може да прихванеш орнитозата, папагаловата болест. Заради нея поне два-три пъти в годината гълъбите се третират със специални медикаменти. Но това се случва много рядко. Освен нея и нюкясълска болест е опасна, без ваксинация срещу нея не бива да гледаш гълъби.

– Любимата храна на гълъба?
– Фия и конопеното семе. Не знам обаче дали това е същото конопено семе, за което у нас вече се преследва… На времето ползвахме много от него. Фия още си набавяме, но конопеното семе изчезна.

– Нуждае ли се Съюзът на гълъбовъдите от подкрепа на държавата?
– Да. Най-вече за организирането на изложбите! Преди бяхме към Централния кооперативен съюз. Тогава заради това, че сме го прославяли, той ни подпомагаше с една сериозна субсидия всяка година. През 1988-а ни даде 360 000 лв., за да подредим Европейска изложба на гълъби. Сега няма кой да ни брои толкова пари. Ако има, веднага Европейският съюз ще ни даде да направим нова подобна изложба. Това е световна практика. Аз съм виждал кмет на германски град да дава 60 000 марки за изложба на гълъби.

– Кой може да замени ЦКС днес?
– Министерството на земеделието, ама него го интересуват други неща…

– Има ли някаква прилика между човека и гълъба?
– Няма. Гълъбът е много по-интелигентен…

гр. Ловеч, 05.01.2014 г.

Източник: lovechmedia.com

Име / Мнение
gan  09.11.2015 г. Поклон пред светлата му памет достоен човек и приятел.
dragosinov  07.11.2015 г. По думите и деянията си личи че е бил добър и умен гълъбар. Лека му пръс и дано послужи за пример на всички колеги със силните и вярни думи от статията.
ivan vulkovski  07.11.2015 г. Днес е задушница. Мир на праха му на . Г н . Колев. Много неща ме е научил докато беше жив.

Още новини свързани с гълъбарството