Алтайски шалев статен

Мнения и оценки (1)      Фото галерия          Сподели във Facebook

РУСИЯ
ФЕДЕРАЛЕН СТАНДАРТ № 02 -9Е-3-1/2-06
"АЛТАЙСКИ ШАЛЕВ СТАТЕН ТУРМАН"
ОДОБРЕН с решение на Президиума на Федерацията на гълъбовъдите, Протокол № 8 от 27 октомври 2006 г.

Европейска класификация: Група породи № 9 Турмани (преметачи).
РАСА: СТАТНИ ТУРМАНИ
ПОДРАСА: СТАТНИ ТУРМАНИ
СЕКЦИЯ: ЦВЕТНОГЪРДИ
Стандартно название на породата: АЛТАЙСКИ ШАЛЕВ СТАТЕН ТУРМАН

Произход на породата:
Селекционирана е в началото на ХХ века в Алтай.
Гълъбът произлиза от казански статни турмани, ростовски статни турмани, късоклюни червено-пъстри лентови и черно-пъстри турмани.
Голям принос за развитието на породата имат: А. И. Савостоянов, А. А. Корсаков, А. С. Шишкин, В. Ф. Конюшенко, В. В. Стихарев.

Численост на популацията:
Преброяване на породата не е провеждано. Породата е отглеждана и култивирана в Русия, Германия, Холандия, Беларус, Казахстан, Литва, Украйна, Швейцария, Унгария и България. Породата е многочислена. Извън Алтай, черните шалеви гълъби се срещат по-рядко в сравнение с червените и жълтите.

Фенотип (описание)
Външен вид:
Величествен гълъб с хоризонтална стойка и силно скъсено тяло с повдигната опашка, с ниски гъсто оперени крака и качул на главата. С оригинален сврачи рисунък пропорционално съчетаващ бели участъци на фона на ярко украсени тяло и опашка.
Размер на гълъба:
Малък гълъб с дължина 28-30 см, и колкото е по-малък и нежен, толкова по-добре.
Глава:
Със среден размер, кръгла, с ясно изразени форми и с лек наклон от челото към клюна – от вертикален до не по-малко от 70 градуса от линията прокарана по темето. Ширина на челото - средна, от 20 до 22 мм. Челната и задтилната изпъкналост са на една линия.
Отзад главата е украсена с гъст качул, разположен ниско на тила във формата на корона - от ухо до ухо. Горния край на качула стига до темето, а долният преминава в грива.
Очи:
Със среден размер, около 7 мм. Тъмно-вишневи на цвят.
Околоочни пръстени:
Светли, тесни, по-малки от 1 мм.
Клюн:
Със среден размер, не по-дълъг от 15 мм по линията на разгъване, удебелен в основата, добре затворен, леко насочен надолу, но линията на клюна не трябва да е продължение на линията на челото, и не трябва да е перпендикулярен. Ъгълът между линията на челото и линията на разгъване на клюна е тъп - от 120-140 градуса. Цвят на клюна - телесно-розов.
Ноздри:
Восковицата е слабо развита, бяла, гладка.
Шия:
Пълна, стеснява се към главата, красиво извита и наклонена назад. Гълъбът често тресе шията – характерен задължителен признак на породата, особено във възбудено състояние.
Гърди:
Широки, изпъкнали, леко повдигнати.
Гръб:
Много къс, широк, създава се впечатление, че такъв няма.
Криле:
Отпуснати под опашката, къси, плътно събрани, не се пресичат, стоят паралелно на тялото, не опират земята.
Опашка:
Ветрилообразна, в краят си овална, като отклонението в центъра на опашката е до 3 см, има 16-18 пера, широки, ъгълът на разтваряне на самата опашка е не по-малък от 90 градуса при стойка в спокойно състояние. Не много дълга - до 14 см в зависимост от размера на гълъба. Високо повдигната - ъгъл от пода при спокойно състояние не по-малко от 45 градуса и не повече от 90 градуса.
Крака:
Къси - не по-дълги от 3 см, силно оперени, развитото оперение започва от стомаха без изтъняване, глезените и пръстите са оперени с пера дълги най-малко 4 см и с откоси най-малко 6 см.
Ноктите са с телесен цвят.
Оперение:
Плътно, гладко, блестящо.
Цвят:
Наситен тъмно-червен с бяло, наситен жълт с бяло, наситен черен с бяло.
Рисунък:
Сврачи, симетричен.
Бели са: криле, корем, гръб, оперение на краката, гърлото с овална “вратовръзка” не по-дълга от 2 см надолу, бузите по линията до средата на очите със заобикаляне на очите (около окото) не повече от 5 мм (първи вариант) или с очертаване на бял цвят около очите с ширина не повече от 5 мм (втори вариант - точков), бяла лента на опашката широка 15-20 мм, разположена на нейния край на не по-малко от 5 мм. Като правило лентата е по-широка при мъжките гълъби отколкото при женските. Бялата лента на опашката я има само при гълъби с червен и жълт цвят.
Цветни са: шия, гърди, опашка, над опашката и под нея, глава (с изключение на белите части). Линията разделяща гърдите и белия стомах е равна и хоризонтална. Цветните линии на гърба спрямо белите крила са строго успоредни на края на крилете, без прекъсване, на по-малко от 1 см от горния край на крилете.
Малки недостатъци:
Среден размер на гълъба; голяма, но пропорционална глава; наклонено чело; дълъг клюн; дебела шия; високи гърди; дълъг и тесен гръб; пресичащи се криле; ъгъл на опашката в спокойно състояние по-малък от 45 градуса, но по-голям от 30 градуса; разкритие на опашката по-малко от 90, но повече от 60 градуса; дължина на краката повече от 3 см, но по-малко от 4 см; оперение на краката по-малко от 4 см, но по-дълго от 3 см без откоси; изтъняване в оперението в горната част на краката; ненаситен цвят на оперението; симетричната “престилка” повече от 2, но по-малка от 4 см; малко отклонение от симетричната окраска; лента при мъжките по-малка от 15 мм, но повече от 10 мм; неравна, но хоризонтална разделяща линия между стомаха и гърдите.
Големи недостатъци:
Едър размер на гълъба; тясна дълга глава; жълти очи; различни по цвят очи; розови, червени, жълти околоочни пръстени; тъмен клюн; вертикална, неизвита шия; не тресяща се шия; тесни гърди; гърбът е дълъг над 10 мм; ъгълът на повдигане на опашката е повече от 90 градуса; ъгълът на разкритие на опашката е по-малък от 60 градуса; по-малко от 14 пера на опашката; краката са по-дълги от 4 см; оперението на краката е по-късо от 3 см; тъмни нокти; нарушение на стандартния рисунък; цветът не е наситен, а блед.
Оценка на генотипа:
По информация получена при отглеждането на чистопородни гълъби, се вижда че рисунъка на оперението и цвета се предават устойчиво.
Разновидности:
Три разновидности по цвят: червена, жълта и черна.
Две разновидности по оцветяване на главата: бяло оцветяване на гърлото до средата на очите (вратовръзка) и с очертан бял цвят около очите (точков).

В разработката на стандарта са взели участие алтайските гълъбовъди: В. Б. Жуков, В. В. Емелянов, А. А. Глазунов, В. В. Стихарев, Н. Ф. Савелов.
Стандартът е получил одобрението на експертите на Асоциацията: А. М. Филичкин /Председател на Експертния съвет/ и В. Б. Жуков, В. В. Емеляновв, В. В. Стихарев.

Стандарта на породата има изключително много прилики с Волжските и Новочерказските гълъби, и това е разбираемо, поради факта че всички тези породи имат общи корени, и различията във фенотипа и генотипа им са наистини минимални.