Потребители отглеждащи породата:
Ако и Вие отглеждате тази порода, натиснете бутона "ОТГЛЕЖДАМ ПОРОДАТА".
Мнения и оценки (0) Фото галерия
Сподели във Facebook
МАРИЯ СТЮАРТ (ЯКАЛИИ, ЯКОБИНЦИ, ПЕРУКАРИ)
ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ
ПРОИЗХОД
През 1150 година са пренесени в Европа от холандски мореплаватели. Намират много привърженици и последва бързо развитие на породата в западна и централна Европа.
ОБЩО ВПЕЧАТЛЕНИЕ
Средно голямо тяло, гордо изправено с предизвикателен външен вид. Характерно за породата е свръхразвито оперение и поразително закръглена перушина на врата, което определя особената структура на тези птици.
ПОРОДНИ БЕЛЕЗИ
Глава: малка, със закръглено чело.
Очи: големи и жизнени.
Човка: средно дълга, като горната й част задължително е светла, а долната част - без значение на цвета.
Врат: дълъг пропорционален на тялото и структурата.
Гърди: тесни, високо поставени.
Гръб: доста тесен, дълъг.
Крила: едва достигащи края на опашката, носени върху опашката, маховите пера са твърде широки.
Опашка: тясна, добре затворена, не много дълга.
Крака: къси, цветът на ноктите е без значение.
ОПЕРЕНИЕ
Роза: от двете страни в основата на врата е завита перушина. Перата вървят вертикално, лъчеподобно от всички страни подобно на яка, която покрива главата образувайки верига около врата.
Яка: започва от задната част на изпънатия врат, изкачва се странично на горната част на гърба, образува широка яка и преминава над главата. Така образуваната яка, трябва да е плътна с прилепнала перушина.
Шапка: плътно затворена, продължение на яката, да не е заострена в средата и без ъгли от страни. Перата трябва да са достатъчно дълги, покриващи челото, без да докосват главата.
Верига: дълга, плътно разположена перушина, прилепнала до врата и гърлото, в горната част достигаща до човката, а в долната - дъгообразно достигаща до гърдите. Не е желателно перушината да е отпусната и не трябва да бъде нито много твърда, нито много мека.
ЦВЕТОВЕ НА ОПЕРЕНИЕТО
Черен, бял, червен, жълт, син с черни ленти, син без ленти, сив-пал, червен-пал, жълт-пал, тигров в черно, тигров в червено и жълто.
ЦВЯТ И ШАРКА
Цветовете трябва да са равномерни, наситени и чисти.
При червените и жълтите маховите пера може да не бъдат оцветени.
Паловете, трябва да имат чисти цветове на капаците, врата и гърдите, както и ясно очертани контрастни ленти.
При червените и жълтите, женските гълъби имат сивкав нюанс в областта на гърдите, което се допуска.
Тигровите, трябва да са равномерно напръскани.
Освен белите, всички разцветки имат шарката, като на породата „Монахини”.
Главата е бяла с 6 до 10 махови пера, бяла опашка и гърло. Бялото в главата е под очите и достига до долната част на човката.
ГРУБИ ГРЕШКИ
Наведена стойка, груба или закръглена форма на тялото и стойка, саблени махови пера, къса, твърда или много мека перушина на яката, разцепена яка. Твърде къса шапка, която прави главата видима. Много рехава яка, не достатъчна плътност на оцветяването и не контрастираща шарка. Бяло оцветяване на коремната област, по-малко от 6 и повече от 10 махови пера.
ОЦЕНЯВАНЕ:
- Общо впечатление;
- Стойка;
- Дължина на врата и структура;
- Глава и човка.
ПРЪСТЕНИ: 8 мм.
Превод от немски: д-р Б. Велев, дбн
ОЩЕ ЗА ПОРОДАТА
Донесени са в Европа от датски мореплаватели, и бързо са се разпространили широко в западна и централана Европа. Родината им е Азия.
Породата "Мария Стюарт" са декоративна порода гълъби. Известни са, и под други имена: "якалии" - понеже перушината на шията им образува нещо като яка, "булки" - във Видински окръг, тъй като перушината на шията им има вид на воал, "фереджалий", защото главата им е действително като забулена във фередже, бухлати, перукари. В други страни те са известни под името "якобинци".
Тялото им е средно по големина.
Главата е малка изцяло забулена в перушина.
Човката е средна на дължина и бяла.
Очите са светли с бял клепач, но се срещат и гълъби с червени клепачи.
Опашката е дълга и тясна.
Крилете са дълги и остри, а краката къси с бели нокти.
Стойката е висока и изправена.
Забулеността на главата на гълъба не му позволява да гледа встрани, а само напред. Поради това той често става плячка на грабливи птици и други хищници, ако се гледа на свобода. Когато гълъбът почива, изглежда като "седнал" на опашката си.
Гърбът му е леко вдлъбнат. При бърз ход между гривата се забелязват само очите и челото му. В стоящо положение държи крилете си над опашката.
Повечето семейства от тази порода мътят нередовно и се грижат лошо за своите малки, поради тази причина желателно е яйцата им да се поставят под други семейства гълъби, за които се знае че са добри в това отношение. Разбира се има и семейства които много добре мътят и изхранват малките си.
Оперението на гълъба може да е бяло, черно, жълто, кафяво, сиво и др. Въпреки тези разновидности на цветовете породата не може да се сбърка, защото остава най-характерното за нея, а именно забулеността на главата.
Летателната способност на гълъбите е много малка поради "фереджето", което притежават. Това са изключително красиви гълъби. Притежават голяма грациозност при движение и в любовната си игра. В нашата страна те са разпространени почти навсякъде.
При стресова реакция перушината на главата им се изправя, и главата не се вижда. Стандартно цветът на главата е винаги бял, опашката също е бяла. Цветът на големите махови пера на крилата трябва винаги да е бял. Всяко отклонение от този цвят прави птицата нестандартна. При кръстосване на гълъби с различни цветове, се получават красиви пъстри комбинации.
Тази порода гълъби трябва да се отглежда в самостоятелни волиери, тъй като актът на оплождане на двойката обикновено е дълготраен, поради затруднената видимост заради яката. Когато заедно с тях се отглеждат и други породи гълъби, често женската се опложда от чужд мъжки, и се получават гълъбчета, които нямат ценни качества.
МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТ
Скала на точките за оценка:
Яка и връхна част - 20 т.
Грива - 15 т.
Верига - 20 т.
Тяло - 8 т.
Стойка - 15 т.
Цвят - 15 т.
Оцветяване - 7 т.
Общо: 100 т.
Общо впечатление:
Тяло със средна големина, изправена стойка, горди и наперени. Основната им черта е подходящата дължина на перата и поразителната, закръглена структура и позиция на оперението около врата.
Особености на породата
Глава:
Малка, закръглено чело.
Очи:
Перлен цвят, бледи до червеникави по периферията.
Човка:
Средна дължина, светла горна човка, цвета на долната човка е без значение.
Врат:
Дълъг, в подходящо съотношение (съразмерен) с тялото и структурата.
Гърди:
Високи и слаби.
Гръб:
Дълъг, относително слаб.
Крила:
Достигащи почти до края на перата на опашката, относително широки.
Опашка:
Слаба, правилно затворена, не много дълга.
Крака:
Къси, цветът на ноктите не е от значение.
Оперение
Розетка:
Кръгла корона започваща от двете страни на долната част на врата, перата се разпространяват във формата на лъчи във всички посоки, като по този начин оформят гривата, качулката и веригата.
Грива:
В горната част на протегнатия врат се издига извитата, широка грива и се прелива в качулката. По този начин гривата докосва горната част на гърба, гривата трябва да е плътна и стегната.
Качулка:
Плътно затворена, нито изострена в средата, нито ъгловата по краищата, а добре заоблена. Спуска се от горната част, перата трябва да са достатъчно дълги, за да се спуснат над горната част на главата и да достигнат челото без да докосват самата глава.
Верига:
Дълга, с плътни пера. Близко разположение по бузите и врата. В предната част - затваряща се около гърлото, в горната част - достигаща до очите и човката, и достигаща колкото е възможно по-надолу до гърдите в непрекъсната линия с формата на дъга. Без отпусната, висяща структура. Перата нито са прекалено меки, нито много твърди.
Цветове:
Черно, червено, жълто, синьо на черти, синьо без черти, сребристо, петнисто, екрю, черно-напръскано, червено-напръскано, жълто-напръскано, бяло.
Оцветяване и белези:
Цветовете са равномерни, богати и ясни. При червено и жълто оцветяване, цветните крила не може да са еднакво оцветени. Сребристите, петнистите и екрю трябва да имат щит на крилото, който да е възможно най-ясно оцветен и цвят на врата, гърдите и чертите, който да е възможно най-интензивен. Напръсканите имат белези, които са възможно най-равномерно разположени (не прекалено раздалечени). С изключение на белите, всички оцветявания имат светло петно на задната част на главата. Главата, 6 до 10 - първите махови пера на крилата, и опашката с покривалото са бели. Големи недостатъци:
Приведена стойка, грубо и тромаво тяло, крила с формата на саби, къси, твърди, прекалено меки или разрошени пера, разделена розетка, прекалено къса шапка, която прави главата да изглежда изпъкнала, много отпусната главна част, отворена верига, незадоволителен цвят и белези, поразително бял корем, по-малко от 6 и повече от 10 махови пера на крилата, които са бели.
Оценка:
Общо впечатление, поза, дължина на врата и структура, цвят, глава и човка.
Размер на пръстена: 8 мм.
