Вход Търсене

Инбридинг - за и против. Съешаване между близкородсвени птици.

 

Линейно размножаване от Питър Клапвийк

Производството на потомство от два кръвно свързани индивида е досто мрачна работа, и за това трябва да има сериозни причини. Когато при селекцията се пренебрегва размера на тялото, издръжливостта и плодовитостта, както и родителските инстинкти на птиците, бързо се достига до израждане на вида и висока смъртност на приплодите. Най-често това се налага в случаи на запазване на вид застрашен от изчезване, за който не е необходим широк генетичен фон, а основната задача е да се обезпечи оцеляването му. В такива моменти се прибягва до брак /съешаване/ между близки родственици, при което се извършва на практика линейно развъждане.

Има редица примери когато внимателното прилагане на този метод на близкородствено съешаване се използва и води до големи успехи. Такива подходи са използвани най-често при селекцията на домашните гълъби, както и при създаването на нови породи с определена насока при кучетата.

Бих желал да погледна нещата в перспектива, и тъй като аз самия съм плод на брак между близки родственици, интересите ми в тази област са твърде задълбочени. Това разбира се не означава, че автоматично ставам безрезервен защитник на блискородственото размножаване, а напротив - напълно съм убеден, че инбридинга, трябва да се използва като елемент на добре обмислена и предварително планирана цел, постигаща дадена придобивка, било тя по отношение екстериор или работни качества. Разбира се, трябва винаги да имаме като коректив приетия стандарт на породата, защото всяко драстично отклонение, което няма последователи не би ни довело до никъде.

Авторите, които описват близкородственото съешаване и линейното развъждане, сигурно ще се съгласят с мен, и ще приемат, че в основата на тези методи трябва да стои подобряването но дадени белези, които се считат за желани. Разбира се, всеки автор по един или друг начин защитава различни идеи, като предлага и съответно различни програми. Има и такива, които напълно отричат тези методи, като разчитат и философски определят значението на силните и слаби индивидуалности. Тук се явяват и дълбоко дискусионни елементи за унаследяването на множество количествени показатели, като големина, форма, издръжливост.

Желаните признаци са обикновено доминиращи, те се виждат фенотипно, и това се дължи на хода на самата селекция. Друг е въпроса с нежеланите белези, които остават скрити под повърхността и могат да бъдат укрепени и показани само при съешаване на родственици, които в генетичните си константи ги притежават в рецесивна (скрита форма). Такива характеристики могат да бъдат: лоша фигура, забавен растеж, предразположение към болести, проблеми с оперението, липса на родителски инстинкти, продукция на маломерни яйца, слаба оплодителна способност и др.

За близкородствено съешаване или инбридинг, говорим тогава, когато се касае за „брак” между брат и сестра, майка и син, баща и дъщеря. Линейното размножаване в по-широк смисъл, понякога се определя като управляемо размножаване с кръстосване на по-отдалечени в родствено отношение индивиди, като например: племеник по леля, чичо по племеница, братовчед по братовчед, и по далечно родство.

Дългогодишната практика в животновъдството недвусмислено е доказала предимствата на този вид плодовитост, имунна устойчивост спрямо заболявания, интелигентност и т.н. При линейното размножаване високите успехи в промишленото животновъдство се дължат на сериозни научни разработки в тази насока. Наличието на богато генетично разнообразие, разбира се е необходимо, защото в противен случай може да се достигне до фатални резултати.

Не бива да се мисли и възприема, че инбридига е хаотично размножаване между близкородствени птици, а напротив, при линейното размножаване, при което той се използва, се следи много внимателно основната мисъл по определен план, при който се съешават само птици с изключителни качества, било те екстериорни или продуктивни.

Все още повечето селекционери при започване на работна схема включваща близкородствено размножаване търсят изходни родители, които са генетично с много далечен произход. Задължителното е, дори това да е така, тези птици да отговарят напълно на стандарта и да бъдат ярко изразени в положителен смисъл индивиди.

При поява на нова мутация въпросите малко се усложняват и трябва да се подхожда творчески, като се подбират най-добрите индивиди от съответната инбридна линия. Залитания обикновено стават в стремежа на развъдчиците да произведат колкото се може повече екземпляри от мутацията, при което се пренебрегват редица други показатели, като издръжливост, фертилност и др. Тези грешни действия най-често водят до катастрофални резултати и загуба на самата мутация. Имаме доста примери в това отношение в канаровъдството в нашата страна.

При някои големи и добре планирани акции в работата с дадена порода могат да участват повече от една линии, и това добре се илюстрира в промишленото животновъдство. Тези методи са известни като “бегкросинг” преведено на български означава “обратно кръстосване”. Този подход игнорира всички табута относно близкородственото съешаване. Начело на линията е ключовата птица, например много красив канар, отговарящ на стандарта и без всякакви компромоси по отношение на здраве, оперение, големина, темперамент, песен (при певческите породи). Той се съешава с канарка от същата порода също така безупречна по отношение на гореизброените белези. От полученото потомство се избира женска канарка, която по всички качества превишава данните на майка си, а това е възможно защото в поколението имаме белезите и на прекрасния баща. Кръстосването става баща по дъщеря. От това потомство също се подбира най-добрата женска птица, която превъзхожда майка си, и тя се съешава с дядо си. Това продължава надолу в поколенията, като се следят физиологичните показатели на птиците. В един момент, в трето или четвърто поколение се избира мъжки канар, който превъзхожда изходната птица и той става родоначалник на нова линия, като се кръстосва с друга генетично чужда перфектна канарка.

Когато тази схема се изпълнява планомерно и стриктно, птиците започват да си приличат като аналози (като грахови зърна в шушулка). В крайна сметка тази генетична схема води до една степен на пълното възпроизвеждане на изходната птица, познато с термина “аутокрос”, означаващо “себепроизвеждане”.

Както виждате тези методи са доста творчески и включват субективния подбор на майстора развъдчик. Ако той не е обективен или неволно допусне грешка, то тя се мултиплицира и разваля цялото добронамерено планирано начинание.

Други животновъди селекционери препоръчват да не се работи с кръстосване на баща с дъщеря и майка със син, а да се предприеме по-далечно кръстосване, където все още има достатъчно силно наличие на гените на бащата. Това би било особено подходящо, когато се стремим да разбием желателна характеристика от нежелателна. Това става тогава когато в потомството син-внук не се появява нежелания белег.

В друга програма, мъжкият канар и женската канарка създават собствени линии. Потомството от първа кръстоска се съешава с други партньори, което води до ¾ представяне на изходните родители по отношение на бащата и майката.

Майстора селекционер винаги търси по-добрия образец, като го отстоява от многобройните характеристики и се стреми желания белег да стане доминиращ в неговото възпроизводство. Методите на линейно развъждане стоят в основата на съвременната селекция, но те трябва да се провеждат от опитни селекционери с поне основни понятия от генетиката. Разбира се, има известна доза субективизъм и напълно нормално е, всеки да защитава тезите си, но резултатите и изложбите са последният критерий за правилност.

Превод: д-р Христо Христов, д-р Борис Велев

Мнения и оценки (1)          Сподели във Facebook