Вход Търсене

"ОРГАНИЗИРАНО ГЪЛЪБАРСТВО В БЪЛГАРИЯ", Стоян Колев (I част)

 

Отглеждането на гълъби, като домашни птици, започва някъде преди около 6-7000 години. Географските райони, където най-напред е одомашнен и опитомен гълъбът са Египет, близкия и среден изток.
В древността не всички хора са могли да отглеждат гълъби. Една голяма част просто не са имали икономическата и техническа възможност за това: номади, крепостни селяни, роби, безимотни, бедняци. Гълъби са отглеждали главно богатите хора. От историята са известни много владетели от древността, като Акбар Велики и Нуредин, които са имали в дворците си по няколко десетки хиляди гълъба. Дори и по време на пътуванията си из своите владения Акбар Велики не е пропускал възможността да се порадва на любимите си гълъби. Множество слуги са носели клетки, от които по време на почивките са пускали гълъбите да летят и играят. По времето на Акбар Велики за пръв път се споменават наименования на отделните породи гълъби. Това прави в книгата си „Аин и Акбари” през 1590 година неговият приятел и министър Шейх Абул Фацл.
Нуредин е може би пък първият владетел, който е създал добре организирано предаване на съобщения посредством пощенски гълъби.
Хиляди години гълъбарството е било индивидуално дело, лично удоволствие и никой не е търсил някаква общност или организация. Това просто не е било нужно никому.
Едва в последните 200-250 години, когато в Обединеното кралство се оформят стандартите на повечето съвременни породи гълъби и се създават първите клубове, може да се говори за някаква организация в гълъбарството. Първите национални гълъбовъдни организации се създават в Англия, Холандия и Германия още в края на 19 век. От страните, с които имаме добри контакти по гълъбарска линия, първа създава свой национален съюз Унгария. Това става през 1882 година. В Чехия съюз се създава през 1921 година, но опръстеняването на птиците започва от 1903 година. Чехският съюз от 1930 година започва да развива много интензивна международна дейност. По това време започват да се организират и първите изложби, като „Кристал палас шоу” в Лондон. Модата се пренася и на континента и то главно в Германия и Франция, а по-късно и в цяла Европа. Един от клубовете в Германия, който добре познавам - „Клубът на големите и малки английски гушести”, е създаден през 1912 година и следващата година ще чества своя 100 годишен юбилей. Учредители на клуба са хора от висшите среди на Германия: банкери, фабриканти, интелектуалци.
Географското положение на България: близостта ни с Ориента и Средиземноморието, множеството кръстосващи се пътища, са благоприятни фактори за развитието на гълъбарството по нашите земи. Каквито и народи да са населявали географската територия на съвременна България, каквито и империи и държави да са съществували, тук винаги са се отглеждали гълъби
Основната част от съвременните български породи са създадени в последните 150-200 години. Няма някаква писмена информация за възникването и оформянето на нашите породи. Има устни предания, легенди и предположения и нищо повече. Преди няколко години немският фотограф Томас Хелман посети България, за да заснеме нашите породи. След това в няколко броя на Гефлюгел бьорзе, той ги описа доста подробно. В един от материалите споменава, че гълъби подобни на шуменските той е видял в Диарбекир. Аз помолих няколко турски гълъбара да се заинтересуват за тези гълъби наричани „сейгюни”. Все още никой не се е обадил с някаква приемлива хипотеза. Според мене има три възможности: едната е, че след освобождението турците, които се изселват от България и са заминали главно за Анадола, са взели със себе си тези гълъби. Другата възможност е някои от осъдените на заточение българи, след изтърпяване на наказанието си да са донесли гълъбите в нашите земи. Има и трета хипотеза, според която гълъбите са донесени в Шумен за откриването на Томбул джамия. Подобни са хипотезите и за по-голямата част от останалите български породи. Във всяка от тях има известна доза истина, но нищо конкретно и сигурно.
По време на турското робство гълъби са отглеждали главно бейовете и богатите български чорбаджии.
След освобождението, кръгът на хората отглеждащи т.н. „питомни гълъби” се разширява. И по-бедни хора започват да се занимават с отглеждането на гълъби, като най-ценните екземпляри естествено са в по-заможните българи и турци.
У нас първата проява на някаква организация в гълъбарството е създаването на 28 май 1928 година в София, от 22-ма учредители под ръководството на Никола Ганчев, на дружество за отглеждане на гълъби „Средецки гълъб”. През 1930 година това дружество организира първата изложба на гълъби в България в кралския манеж, намиращ се на спирка „Лагера”, по трамвайното трасе за Княжево. За съжаление няма информация, че това дружество е продължило с проявите си и вероятно е просъществувало само няколко години.
През 1957 година Никола Ганчев издава в София една книга „Гълъбо-любителски научник”, която аз за съжаление не съм успял да видя. Разказвали са ми, че в нея има интересна информация за нашето хоби.
Няма сигурна и потвърдена информация, че в някой друг град по това време се е провеждала изложба или е организирано гълъбарско дружество.
Едва през 60-те години на миналия век под влияние на Румъния, Унгария, Чехословакия и Югославия в нас настъпва истински бум на организираното гълъбарство. Създават се множество дружества, като първите са Стара Загора, Ловеч, Русе и Нова Загора. Малко по-късно дружества се създават и в София, Шумен, Ямбол, Враца, Бургас, Плевен, Казанлък, Свищов, Варна, Бяла Слатина, Лом и в почти всички по-големи градове. Започват да се организират и първите изложби.
Водещи по това време са дружествата в Русе, Стара Загора и Нова Загора. Русенското дружество създава близки контакти с гълъбари от Румъния и дружеството в Будапеща, като на няколко изложби унгарските колеги показват изключителни птици. Всички унгарски гълъби са опръстенени и се оценяват по утвърдени стандарти по европейски образец.
На няколко изложби в Нова загора, която дълго време се счита за гълъбарското сърце на България, неизменно участват с гълъби селекционери от Югославия, които показват птици с изключителни за онова време качества.
Много тесни лични контакти с гълъбари от Югославия имат няколко члена на софийското дружество, а Иван Коларов е постоянен гост на ежегодните изложби в Нови сад.
От началото на 70-те години шуменското дружество също започва да организира изложби с международно участие, благодарение на личните контакти на един скромен като човек гълъбар от Дивдядово, работил няколко години в Чехословакия -Митю Чеха с един изключително благороден селекционер от Прага - Янко Йозеф.
По това време вече съществува и действа организацията ИНТЕРТАУ, създадена от гълъбарските съюзи на социалистическите страни.
Идеята за тази организация възниква през 1956 година, когато на традиционната държавна изложба на Чехославашкия съюз на любителите в Бърно, има международно участие от ГДР. Интересът е изключително голям и това международно участие се превръща в ежегодна традиция. През 1964 година в Лайпциг, по време на световноизвестната изложба ЛИПСИЯ-ШАУ, се приемат първите правила на ИНТЕРТАУ. Основата полагат Германската демократична република, Чехословакия, Унгария и Югославия. По-късно към организацията се присъединяват всички социалистически страни без Албания. Няколко години като гости присъстват дори делегати от Куба. България официално беше приета през 1979 година. Целта, която си поставят учредителите на ИНТЕРТАУ е: организирането на международни изложби, сближаване на любителите от социалистическите страни, обмяна на опит, гълъби и дребни животни. Всяка година, в страната където ще се провежда ИНТЕРТАУ, се организира среща на постоянния координационен съвет към организацията, на която се уточняват всички подробности за предстоящата изложба: начин на оценяване, допълване на някои стандарти, изменение и допълнение в списъка на международните породи и др. Гостите участници в изложбата не заплащат такса, издръжката на делегатите е за сметка на домакините. Всяка делегация подарява на домакините една волиера гълъби, от порода типична за гостуващата страна.
Оценките се правят по точковата система. Наградата „Международен шампион” се определя от тричленно международно жури и се дава за порода, която е в списъка на международните и е изложена поне от три страни. Раздават се и много други награди в т.ч. и „Народен шампион” за породи от местно значение.
За мнозина от българските любители това беше школата, която ни помогна да разберем какво значи организирано гълъбарство, стандарти, оценяване, селекция и т.н.
През 1974 година няколко инициативни гълъбовъда от Нова Загора, Русе, Нови пазар, Плевен и Лом посещават изложбата ИНТЕРТАУ в Бърно, а през следващата 1975 година в Будапеща вземат участие и с гълъби.
Първата голяма международна изложба, която аз лично посетих, беше ИНТЕРТАУ в Будапеща през 1975 година.
Изложбата беше за гълъби, зайци и домашни птици. Освен социалистическите страни, с гълъби участваха Австрия, ГФР и два европейски клуба - на индианците и на късоклюните, общо около 7500 броя. Гълъбите от ГФР и Австрия ми се видяха като че ли от друг свят - с изключителни качества, лъснати, дресирани.
В каталога от изложбата в Будапеща българското участие беше записано без породи гълъби, а само с имената на 22-та участника и то без адреси. Този факт доста ме огорчи, тъй като се виждаше, че от наша страна организацията за участието в изложбата е била слаба. Засегна ме и факта, че на страницата за представянето на всяка страна, с контур на държавната граница, столицата и някаква характерна национална порода, България беше представена с картинката на дивия скален гълъб - колумба ливия. Между впрочем и в каталога за ИНТЕРТАУ от 1982 година, състояла се отново в Будапеща, страницата за България също беше декорирана със скалния гълъб. Това показваше, че ние не сме успели да рекламираме и наложим в Европа нито една българска порода гълъби.
Много ми беше трудно да обяснявам на моите чехски приятели, с които заедно разглеждахме изложбата, защо българските гълъби ги има в клетките, а липсват в каталога.
Вечерта в българския културен център, където всички нощувахме в една обща спалня, казармен тип, черпнята и острите дебати продължиха до сутринта. Спорехме, но всички виждаха, че в сравнение с останалите участници в изложбата сме далеч назад и нещо трябва да се направи.
За себе си реших, още при завръщането си в България, да помогна с всички сили това да се промени.
При лични срещи и по изложби в страната, започнаха да се изказват мнения, че ни е нужен национален съюз. Русенското дружество вече беше предприело инициативата в това отношение, беше направило няколко срещи, но му трябваше сериозна помощ.
Тогава всяка подобна инициатива трябваше да се съгласува с Отечествения фронт и след това непременно да мине през Централния комитет на БКП и едва след одобрение от най-високото място да се премине към същинска организационна дейност.
Шуменското дружество по това време беше доста силно. Членският му състав надминаваше 120 човека. Имахме два магазина, от които се печелеха някакви средства, които ползвахме за изложби и други мероприятия. Председатели през годините бяха все уважавани и авторитетни личности; Борислав Маринов, Венко Панайотов, Владимир Антонов. Поне 20 човека бяха ходили многократно на изложби в Чехословакия, където Янко Йозеф беше превърнал дома си в хотел „Шумен”. Всички желаеха да подпомогнат създаването на някаква национална организация. Най-активен обаче беше Антоний Константинов /мир на праха му/. Той имаше еврейска жилка и се отличаваше с изключителна прозорливост, което е присъщо качество на тази нация. Антон където седнеше и където станеше, все повтаряше: ”Организирайте събрание на всички дружества и ще останете в историята с Шуменското съвещание”. Той иронизираше провежданите по това време политически съвещания с ръководителите на социалистическите страни, като ”Московското”, „Варшавското” и др., на които се вземаха важни решения засягащи целия свят.
След една доста сериозна подготовка, писма, телефонни разговори и лични срещи, за около половин година успяхме да организираме срещата. Сериозна помощ оказаха дружествата в Русе и Нови пазар.
По-долу предлагам на вниманието Ви пълния текст на протокола от „Шуменското съвещание” който казва почти всичко:

П Р О Т О К О Л
на събранието с представители на гълъбовъдните дружества в страната за размяна на мнения по учредяването съюз на любителите на дребни животни в България проведено на 13-ти март 1976 година в град Шумен.
На събранието присъстваха 56 представители от 11 дружества и 3 гълъбовъда от населени места, където няма основани дружества.
Присъстваха представители от дружествата: София, Русе, Ст. Загора, Бургас, Ловеч, Ямбол, Бяла Слатина, Нови пазар, Нова Загора, Казанлък, Варна, Толбухин и Шумен.
За делови президиум бяха предложени и избрани другарите:
1. Гено Ненчев Влахов – представител от София.
2. Димитър Каракашев – Русе.
3. Хаик Мануков – Бургас.
4. Слави Абрашев – Ст. Загора.
За председател на събранието беше избран инж. Стоян Колев от Шумен, а за секретар-протоколист др. Иван Терзиев също от Шумен.
Дневен ред:
1. Откриване и цел на събранието – докл. Стоян Колев.
2. Доклад за историята на движението за съюз на любителите на дребни животни в България – докладва Димитър Каракашев - Русе.
3. Приемане на решения.
По т. 1. др. Колев предложи да се отпочне в страната подготовка за конгрес, на който да се учреди републикански съюз на любителите на дребни животни. Подготовката да се изрази в организационно укрепване на сега съществуващите дружества, създаване на нови, там където още не са създадени, запознаване
на местните партийни и държавни ръководства с инициативата, изготвяне на устав на бъдещия съюз и т.н.
По т. 2. др. Каракашев обширно запозна представителите с историята на усилията за създаване на съюз.
По важни моменти от неговия доклад:
Идеята е от 1966 година, когато дружество „Мир” Русе организира изложба и кани на тържествено събрание всички функциониращи дружества в страната. Вземат се решения:
а/ да се предложи на ЦК на БКП да се организира съюз в НРБ със седалище в гр. Русе.
б/ да се избере работна комисия.
в/ възлага на др-ство „Мир” да организира учредяването на съюза през 1967 година.
Отговорът на ЦК е, че трябва да има най-малко 30 дружества, за да може да се организира съюз.
Др-ство „Мир” помогна да се организират дружества в Бяла и Тутракан.
През 1968 година в Ст. Загора по време на изложба отново се поставя въпроса, но задачите не се придвижват.
През 1970 год. в Русе отново се подема инициативата но отговорът от ЦК на БКП е, че въпросът за съюз все още не е назрял, което силно демобилизира гълъбовъдните дружества.
По работата на гълъбовъдно дружество „Мир”- гр. Русе: води се на отчет към ГК на БКП. Дружеството живее пълнокръвен живот, работи по годишен и тримесечни планове. Имаме много индивидуални участия в международни изложби и контакти с много гълъбовъди от други страни.
Др. Каракашев даде много обширна информация за международната федерация ИНТЕРТАУ. Всяка година има срещи и международни изложби. Страните членки на федерацията насрочват международните изложби и конгреси. През 1974 година изложбата беше в Бърно, през 1975 год. в Будапеща, а тази година ще бъде в Югославия. Ако в България се учреди съюз, то през 1980 година ние ще бъдем домакини на международния конгрес и изложба.
По наша инициатива България беше представена на изложбите в Чехословакия и Унгария. Представянето не беше организирано, а
участваха отделни членове от Русе, Нови пазар, Плевен, Нова Загора и Лом. Нашите екземпляри се посрещнаха с много голям интерес, но проблем беше, че много от породите ни ги няма в каталозите, птиците не са опръстенени, нямаме съюз и т. н.
Колекцията ни беше отличена с една купа, три шампионски титли, 21 първи награди и 50 дипломи.
В СССР съюзът е изграден през 1975 година и веднага се включиха активно в международната федерация и заработиха по спазването на приетия устав, опръстеняването, ветеринарно- медицинската помощ, просветната работа, възпитателната работа сред младото поколение и т. н.
Съветските другари са готови да ни окажат помощ за създаването на съюза в България.
/Гълъбовъден съюз общ за СССР всъщност няма. СССР се представлява от Московския клуб на гълъбовъдите с председател
Вадим Романов от град Митищи и секретар инж. Борис Подгорний от Краснодар. Бележка на автора/
След изложбата в Будапеща ние заедно с другарите от Шумен и Нови пазар решихме отново да подемем инициативата за съюза.
До какво води липсата на съюз в България?
а/ липса на финансова дисциплина.
б/ липса на ветеринарно-медицинска помощ.
в/ птиците не се опръстеняват
г/ нямаме стандарти на породите, отглеждани в България.
д/ невъзможност да се преборим с кражбите.
е/ доставката на храна е сериозен проблем. Всеки си я доставя, както може.
Станаха много изказвания, някои от които доста емоционални. Направиха се много ценни предложения.
Инж. Стоян Колев-зам.председател на дружеството в Шумен:
„Предлагам да създадем Съюз на любителите на дребни животни: гълъби, канари, папагали, рибки, зайци, котки, кучета, домашни птици и др. Да укрепим съюза и да бъдем достойни да организираме през 1980 година международната изложба ИНТЕРТАУ в България по случай 1300 годишнината от създаването на първата Българска държава.”
Чанко Михайлов от Стара Загора – „Предлагам в Ст. Загора да организираме национална изложба и седалището на бъдещия съюз да бъде при нас.”
Петър Георгакев – председател на дружеството в град Ямбол.
„Хвала на русенци за дейността, за настояването за съюз. Съюзът е необходим. Да изградим комитет и той да отиде в ЦК на БКП да изложи нашето искане. С какво сме по-долу от колегите от другите страни, че те да имат съюзи, а ние да нямаме? Да не се делим от нашия лагер и да не изоставаме.
Центърът на съюза трябва да е в София.
Много сме затруднени с храната. Държавата трябва да ни отпусне контингент на нормирани цени. Това ще ни окриля, ще ни помогне много за развличане на хората и възпитание на младежта. Нашето дружество е от 1966 год., но през 1968 се разтури, защото нямаше храна. През 1974 год. отново го създадохме и сега имаме 160 члена.”
Димитър Станчев – гр. Русе. /Става въпрос за подполковника от противопожарната служба - б.а./ „Колегите гълъбовъди от другите страни искат и ние да учредим съюз. Те ще ни помогнат. Ние изоставаме и затова не можем да постигнем високи успехи.
Предлагам да вземем следните решения;
1. Да организираме създаването на Съюза.
2. Да организираме опръстеняването на гълъбите и другите птици.
3. Да издадем каталог на българските породи.
Седалището на съюза нека бъде там, където дружеството е най- силно.”
Емил Стоянов – гр. Нови пазар.
„Инициативата за съюза е на другарите от Русе и Шумен. Ние им благодарим за това. Съюз трябва да има. Ние занимавахме ГК на БКП и ОК за тази инициатива и ни се обеща след конгреса въпросът да се отнесе до съответните органи.
Седалището не е задължително да бъде в София. Може в Русе, Варна. Нашето дружество е от една година, но работи много добре. Имаме секции за рибки, гълъби, канари и папагали. Имаме клуб и магазин. Взехме участие в изложбата в Будапеща и наши гълъби бяха отличени с награди.”
Христо Трошанов – председател на дружеството в Казанлък.
„Дружеството ни е създадено през 1970 година и има 75 члена, които отглеждат около 1800-2000 гълъба. Наши членове са и тези, които отглеждат канарчета, рибки и папагали. ГНС е много добре разположен към нас и много ни помага. В съревнование сме с дружеството от град Свищов. Провели сме 5 изложби в деня на розата 3 юни. Присъединяваме се към идеята за изграждане на съюз.”
Митко Мочков – Нова Загора: „Крайно време е да имаме съюз. Не можем да представим наши експонати на международни изложби, защото нямаме каталог, не опръстеняваме птиците и не сме членове на федерацията.”
Никола Сукуров – председател на ГК на ОФ Нови пазар.
„Много сме доволни от работата на нашето дружество. То се чувства в нашия град. Обхванаха се учениците, младежта. Няма вече кражби, работи се за възпитанието им на любов към природата и красивото. Това е много благородно. Трябва да се организира съюз. Аз Ви предлагам от името на ГК на БКП, Нови пазар да бъде домакин на учредителния конгрес.
Днес да изберем комитет, който да придвижи всички въпроси около организацията на учредителния конгрес.”
Петко Иванов – гр. Русе. „Инициативата за днешната ни среща е наша. Ние започнахме борбата за съюз и ще я водим до край. Съюз трябва да има.
Предлагам да направим учредителната конференция в Нови пазар.
Благодарим на шуменци за добре организираната изложба.”
Слави Абрашев – Стара Загора.
„Започнахме вече да теглим чергата към себе си. Не е важно къде ще бъде съюзът, важното е да го създадем. Предлагам повече да не говорим къде ще му е седалището.
Нашето дружество е от 15 години и има 230 члена, от които 120 редовно отчетени. Водим пълнокръвен живот. Трябва да укрепим всички дружества, да ги узаконим и регистрираме.
Предлагам да се избере комитет, който да определи датата и мястото на учредителната конференция.”
Стоян Иванов – Толбухин. „Ние от нашия град сме много любители, но все още нямаме дружество. Трябва да ни се помогне да го изградим. За конференцията има условия да бъде и във Варна.”
Кирил Радев – Шумен. „Благодарим на всички, които посетиха изложбата и изразяват готовността си да подпомогнат създаването на съюз в България.
Да изберем комитет и той да движи всички въпроси.”
Хаик Мануков – Бургас.
„Нашето дружество е от 1960 година. Сега сме 40 члена, защото не можем да осигурим храна. Ако това се реши, броят ни ще нарастне три пъти. Аз приветствам идеята за съюза, тя е много хубава. Предлагам да изберем комитет, в който да влязат хора от Русе, Нови пазар, Ст. Загора и той да движи всички въпроси.”
Заслужилият артист Александър Бечев – гр. Русе.
„Много се радвам, че за пръв път се събираме така и говорим като разумни и културни хора. Искам да вярвам, че най-после ще организираме съюз.
Струва ми се, че дружеството в София не е много стегнато, за да му поверим ръководството на съюза. По-силно е нашето дружество в Русе и аз предлагам то да продължи водещата си роля в борбата за съюз.”
Герчо Савов – гр. Шумен.
„Предлагам да изберем инициативен комитет и да се организира учредителна конференция в Нови пазар.”
Христо Христов – представител на ГНС Шумен.
„Аз също предлагам да се избере комитет и той да организира националната конференция. Ако ни възложите, ние сме готови да я организираме. ГНС Шумен ще създаде необходимата творческа обстановка за нормалното ú протичане.
При посещение в други страни животните, които се донасят да се разпределят между членовете на дружествата за подобряване на расите, а не да се търгува с тях.”
Гено Влахов – председател на дружеството в София.
„Нашето дружество е от 1963 година, а е узаконено през 1967 година. Живеем добър организационен живот. Имаме 200 члена обединени в 11 секции. Мисля, че това не е слабо дружество.
За конференцията предлагам да бъде в Шумен. Да изберем комитет за организирането ú.”
Инж. Стоян Колев – „Предлагам да прекратим изказванията. Оказва се, че преди учредителния конгрес се налага още една национална конференция с представители на всички дружества. Нека тя да бъде около май-юни.
Имате думата за предложения за работната група.”
Бяха предложени и избрани следните другари:
1. Гено Ненчев Влахов от София – за председател на работната група.
2. Димитър Каракашев, Русе.
3. Слави Абрашев, Стара Загора.
4. Петър Георгакев, Ямбол.
5. Петко Новаков, Русе.
6. Д-р Стоян Драганов, Нови пазар.
7. Венко Панайотов, Шумен.
8. Инж. Стоян Колев, Шумен.
9. Стефан Тончев, Стара Загора.
10. Димитър Събев, Варна.
11. Иван Коларов, София.
12. Представител от Пловдив.
Решения:
Комисията да поддържа постоянна връзка с писма.
Същата да се събере през месец април.
Да се подпомогне укрепването на дружествата в цялата страна.
Да се подготви учредителния конгрес на съюза за есента на настоящата година.
Секретар-протоколист: /Ив. Терзиев/ Председател: /инж. Ст. Колев/
За да се запази максимална автентичност, протоколът от срещата е изложен дословно, поради което в него има много обръщения и думи, които днес не се използват.
Не може да се каже, че тази среща стана преломен момент в борбата за учредяване на съюз, но беше важен етап от тази борба. Контактите между дружествата се засилиха, изложбите се посещаваха от селекционери от всички краища на страната.
Когато на някого се удадеше възможност да постави въпроса пред партийни или държавни ръководители, то тази възможност не се пропускаше. Успяхме да заинтригуваме Пенчо Кубадински и макар да получихме отказ, все пак той вече знаеше за нашия проблем. Всички, които имаха някакви лични или служебни връзки с отговорни функционери, не пропускаха да поставят въпроса за нашето движение.
Благоприятен фактор се оказа, че в работната група бяха избрани много авторитетни и с високо чувство за гражданска отговорност личности. Гено Влахов беше полковник, преподавател във военната академия, Димитър Каракашев работеше в партийния апарат в Русе, Иван Коларов беше директор на френската гимназия в София, Д-р Драганов беше гл. вет. лекар на АПК Нови пазар, Димитър Събев беше много авторитетна личност във Варна, сина или зетя на Слави Абрашев беше дипломат. Почти всички председатели на дружества бяха авторитетни и уважавани личности.
За късмет аз пък работех в едно сериозно обединение, разположено на територията на цялата страна, което ми даваше възможност да пътувам до който си искам район. Освен това имах поне 3-4 служебни командировки годишно в социалистическите страни и Югославия, които ми даваха възможност да съм в постоянен контакт с водещи селекционери и ръководствата на тяхните организации.
От 1974 година редовно посещавах изложби в Чехословакия и там имах десетки познати гълъбари. Случи се така, че през 1976 година бях изпратен на 4-месечна специализация в тази страна. А колегата от научния институт в Прага, който ме развеждаше със служебния автомобил из цяла Чехословакия, се оказа гълъбар и собственик на ферма за норки. Той и Янко Йозеф, с когото се оказа, че са познати, ми помогнаха да се запозная с нови гълъбари и няколко човека от ръководството на Чехския съюз.
През 1977 година имах 10 дневна командировка в Унгария, като два от дните прекарах с ръководството на Унгарския съюз.
През 1978 година, по време на седмичната ми командировка в Нови Сад, благодарение на Иван Коларов се свързах с ръководството на Югославския съюз. Председателят на Съюза Лучич Йован току що беше награден от Тито със сребърен орден на труда, за заслуги за развитието на гълъбарството в СФРЮ.
Тези и многото частни посещения на изложби в Чехословакия и Унгария ми даваха възможност да се запозная с много селекционери, с ръководителите на съюзите и с дейността, която извършваха.
Иван Коларов поддържаше постоянни контакти с клуба на късоклюните гълъби в Европа ИКС и федерацията на спортните гълъби със седалище в Белгия. Взеха участие на няколко олимпиади и спартакиади и се представиха доста успешно.
Кой откъдето можеше, създаваше контакти и събираше опит и знания.
Благодарение на Михаил Методиев от Тутракан и на лични връзки, започнаха да се внасят регистрационни пръстени отначало от Румъния, а по-късно от Югославия и Унгария. От алуминиеви тръбички, произвеждани в комбината в Шумен и изнасяни нелегално, се правеха неугледни и грубички, но все пак пръстени.
На изложбите започнаха да се правят оценки на експонатите, които се нанасяха в оценителни картони по модел на използваните в ИНТЕРТАУ.
За международните породи се ползваха немски, чехски и югославски стандарти, докато оценката на българските гълъби беше съпроводена с ожесточени спорове и кавги. Никой не беше се занимавал сериозно и научно със стандартизиране на породите и тяхното наименование. Нещо повече, нашите гълъби се наричаха в повечето случаи „местни”, „питомни”, „гладки”, „тепелии”, „лимонови”, „алести”, „карамфилии” и какви ли още не, но всички наименования за съжаление много далеко от това което би ги отличавало една от друга и би било в синхрон със световната гълъбарска наука и практика. Нито една порода не беше еднотипна. Почти всички бяха с множество линии и варианти, което пречеше да се води целенасочена селекция, определена от някакъв стандарт. Може да се каже, че във всеки гълъбарник имаше някаква собствена селекция и отделна линия на отглежданата порода. Опитните гълъбари, като видеха някакъв гълъб, можеха да познаят кой го е отгледал.
На 17.02.1977 година в Шумен, по време на станалата вече традиционна изложба, се проведе съвещание с председателите на дружествата и членовете на работната група. Гено Влахов информира, че е влязъл във връзка с организационния отдел на ЦК и оттам са му казали, че не сме готови организационно за регистрирането на съюз. Той е представил данни за около 720 организирани члена, колкото е получил от дружествата. Отново се наблегна да се регистрират нови дружества с оглед достигането на поне 30 организации с минимум 2500 члена. Популяризирането и масовизирането на гълъбарството се поставяше като основна задача. Взе се решение за по-масово представяне на нашето хоби: чрез изложби, пускане на гълъби по някакъв повод, обособяване на зоокътове в училища и места за отдих и др. Хората и обществените организации трябваше по-силно да почувстват нашето присъствие и да го приемат за нещо напълно нормално.
Не мога да не спомена, че по това време гълъбарството не се приемаше от обществеността така сериозно както е сега. На това хоби се гледаше с насмешка, като на несериозно занимание, което е под достойнството на интелигентния и културен човек. Неосведомените, като чуеха „гълъбар”, си представяха човек който с дълъг прът гони гълъбите си по покрива, за да ги накара да летят. Имаше широко застъпвано мнение, че почти всеки гълъбар е мошеник.
За да се заговори за гълъбарството с уважение, бяха нужни много усилия и много време. Сега всички се радваме на всеобщото уважение на обществото, но това не дойде от небето. То беше постигнато с цената на многото провеждани мероприятия; изложби, прегледи, просветна дейност, скромност и културно поведение. Не искам да засягам никого от колегите гълъбари, но особено важно беше обстоятелството, че за гълъби и хоби говореха интелигентни хора, със завидно и достойно място в обществото: преподаватели, научни работници, лекари, инженери. Много от тях ръководеха предприятия, училища, важни и отговорни сектори от икономиката и обществения живот. Постепенно се наложи мнението, че толкова отговорни хора не биха се занимавали с това хоби, ако то не е важна и неотделима част от нашия живот.
Основната реклама на нашата дейност бяха и винаги ще си останат изложбите. Ето защо през годините толкова много държахме на тях, особено когато се провеждаха по някакъв повод или с научно-популяризаторска цел.
Може да се каже, че първата импровизирана национална изложба направихме на 16 декември 1977 година в град Нови пазар. Председател на Градския съвет по това време беше един, както казваме, широко скроен за времето си човек – Иван Кармъзов. Ръководството на гълъбарското дружество в града успява да го убеди да посети изложбата ИНТЕРТАУ в Нови сад, след което Иван Кармъзов се превърна в един от най-верните ни поддръжници. За изложбата в Нови пазар др. Кармъзов отпусна една доста солидна за времето сума от 5000 лева, безплатна зала, безплатен хотел и банкет за всички участници. Взеха участие гълъбари от цялата страна. Бяха изложени над 200 броя гълъби от почти всички български породи и голяма част от международните. Оценките се правеха от тричленно жури и се нанасяха в картон заимстван от изложбите Интертау. Бяха раздадени много грамоти и награди, но за съжаление не стигнаха силите за издаването на каталог. /Тогава в целия окръг имаше само една печатница, която работеше с оловни букви./ Изложбата имаше голям успех и беше много полезна за движението.
На нея за пръв път се заговори сериозно за имената на българските породи гълъби и се видя, че предстои огромна работа по стандартизирането им и представянето им пред Европа.
В книжката на Стефан Тончев от Стара Загора „Отглеждане на гълъби”, излязла от печат през 1969 година, повечето български породи са описани сравнително добре. Когато оформяхме първите стандарти на нашите породи, като основа сме ползвали именно тази книжка и разбира се мненията на най-авторитетните и опитни селекционери. При всяко събиране и на всяка изложба се стараехме да изчистим спорните моменти, а те никак не бяха малко. Нещо повече, както виждате, тези спорове продължават и днес, а вероятно ще продължават вечно. Но аз винаги съм казвал, че именно в тези спорове се състои магията на гълъбарството.
Преди около 50 години в руското списание „Птицеводство” прочетох мнението на един стар руски гълъбар, което добре съм запомнил: „Истинският гълъбар не е нужно да го храниш и поиш, на него му дай само да говори и да спори, кой гълъб е по-добър на стойка и кой в полет”. Бих добавил: „коя качулка е по-добра, тази с розетките и гривата или с формата на шал, или опашката равна ли да бъде или с лека дъга” и т.н. и т.н. до безкрай.
На всяка сбирка, пък и по време на изложбите, се стигаше до някакво споразумение по българските породи и по подготовката на учредителното събрание. Ставаше бавно, но все пак напредвахме.
Особено бурно премина едно поредно събрание в Нова Загора на 24.11.1978 година. Наред с другите въпроси разисквахме към коя организация да бъдем: Министерството на земеделието, ОФ, ЦКС или към природозащитните организации към ОФ. Помня, колко много председателят на ямболското дружество бай Петър Георгакев, /мир на праха му/ искаше и настояваше, да сме самостоятелни или към Министерството на земеделието. Между другото никоя от тези организации все още не беше ни пожелала. Спореше се много разгорещено и за наименованията на породите, стандартите, оценяването. Създаде се сериозно напрежение, разменяха се остри и обидни думи. Имаше опасност да се изпокараме и да провалим сбирката. С много такт, дипломация, търпение и аргументи едва успях да уталожа страстите и да преминем към конструктивно разглеждане и обсъждане на проблемите. След това събрание за пръв път в живота си чух добра дума за себе си, която ми вдъхна малко кураж, че можем да се справим с проблемите в гълъбарството. Каза я Димитър Грудев от Нова Загора, след завършването на събранието, пред група гълъбари, без да знае, че аз го чувам: „Как успя този човек да укроти този жужащ кошер, как успя да убеди тези толкова диви и различни хора, че само разбирателството и единството ще ни направят равни на гълъбарите в Европа?”
В международен план все още не се чувстваше особен прогрес. На изложбите ИНТЕРТАУ в Нови сад 1976 и Бърно 1978 не успяхме да организираме общо участие. Посещенията бяха индивидуални.
Главната причина беше, че работната група все още не работеше като екип и в нея имаше доста противоречия. Всеки искаше да бъде прав и да се чува само неговото мнение.
Така например в Нови сад Петко Новаков, по това време зам. председател на др-ство „Мир”, поканва всички делегации за участие в ИНТЕРТАУ в Русе, само от името на тяхното дружество, което силно възмущава присъстващия Иван Коларов.
Създаде се едно напрежение между Русе и София, което се предаде и между членовете на работната група, а и между дружествата.
Влахов имаше лични проблеми и нямаше много време да се занимава с гълъбарските работи, а аз все още не се чувствах достатъчно уверен, че мога да се справя с проблемите.
Все пак Каракашев беше избран и упълномощен от името на работната група да присъства на общото събрание в Бърно, да поеме ангажимент за участие в Лайпциг през 1979 година и да постави нашата кандидатура за организирането на Интертау през 1981 година в България.
Това беше сериозен ангажимент и ако искахме да го изпълним трябваше сериозно да се поработи.
Така се стигна до второто „Шуменско съвещание”, решение за което беше взето още на 24.11.1978 година в Нова Загора.
Второто „Шуменско съвещание” се състоя на 17.02.1979 година в салона на профсъюзния дом гр. Шумен.
Присъстват редовно избрани делегати от дружествата: Варна, Димитровград, Кърджали, Нова Загора, Нови пазар, Плевен, Преслав, Русе, София, Ст. Загора, С

Мнения и оценки (1)          Сподели във Facebook