Вход Търсене

"ОРГАНИЗИРАНО ГЪЛЪБАРСТВО В БЪЛГАРИЯ", Стоян Колев (II част)

 

Въз основа на това решение зам. председателят на Централния кооперативен съюз Христо Андреев внася в изпълнителния комитет на ЦКС Докладна записка, в която описва състоянието на гълъбовъдството и предлага да се вземе решение за създаване на общ съюз. Такова решение се взема и се определя края на месец май за провеждането на учредителна конференция.
Аз от своя страна изпратих до всички членове на координационния съвет писмо със следното съдържание:

Др..............................................
Изпращам Ви препис от Решението на Секретариата на ЦК на БКП за създаване Съюз на зайцевъдите, гълъбовъдите и природолюбителите в НР България.
Ще Ви бъде изпратен и проектоустав на съюза, изготвен съвместно със специалисти от ЦКС.
Моля Ви, заедно с актива на Вашето дружество да разгледате проекто-устава и да подготвите забележките и предложенията си, които ще обсъдим на заседание на координационния съвет. Такова заседание предвиждаме да проведем в началото на м. май в Русе или Шумен.
Съществува възможност до края на м. май да се проведе учредителното събрание.
За сведение Ви уведомявам, че се предвижда съюзът да бъде напълно самостоятелен. Естеството на дейността му предопределя той да работи в тясно сътрудничество с ЦКС. От това нашето движение няма да загуби, а напротив ще може да разчита на една солидна подкрепа.
Съществуващите гълъбовъдни, зайцевъдни и други дружества могат да останат самостоятелни както до сега. Там където се прецени, че е по-добре да се обединят, може да сторят това след общо решение.
Надявам се, че разбирате колко отговорен и решаващ е настоящият период за нашето движение. Ето защо апелирам всички местнически и други нереалистични настроения да се превъзмогнат, защото с това може да се нанесе непоправима вреда на нашето развитие.
Моля Ви за сериозни, задълбочени и аргументирани препоръки и предложения. Това, което сега решим съвместно, ще бъде законът, по който ще се ръководим в бъдещата си дейност.
С поздрав: Стоян Колев
На 5 май се събрахме в София, разгледахме забележките си по устава и оформихме окончателния му вариант. Насрочено беше делегатско съвещание, което се обяви впоследствие за обединителна конференция. Тя се състоя на 23 юли 1983 година.
Присъстваха делегати от всички дружества, влизащи в състава на работната група. Прие се устава на Съюза и се избра централно ръководство в което влязоха: Стоян Колев като зам. председател, Иван Коларов като отговорник за сектор гълъбовъдство и Коста Методиев като член. По-късно, когато председател на съюза стана Иван Захариев, беше създадена помощна комисия по гълъбовъдство, отговорник на която стана Иван Коларов и в състава на която влизаха Коста Методиев, Стоян Турлаков, Кунчо Кунчев от Враца, Павел Чорбаджийски от Ямбол и доцент Вълчанов от Варна. Така българските гълъбовъди съвсем законно получиха своята централизирана организация за която мечтаеха от години – Съюз на зайцевъдите, гълъбовъдите и природолюбителите в Народна Република България.
При създаването на съюза в него автоматично се включиха всичките 23 дружества, съставляващи работната група с редовно отчетени 1081 члена. По-късно всички новосъздадени дружества, много от които смесени, заедно с акваристи и папагалджии, също станаха членове на Съюза. Следващите 8 години с право можем да наречем златни за българското гълъбарство.
Организационната структура на Съюза беше: Централен съвет, Оперативно бюро, Съюзен съвет, специализирани или смесени дружества, клубове по породи. Оперативното бюро се избираше измежду членовете на Централния съвет и се състоеше от: Председател, трима зам. председатели, секретар и отговорници по секции /зайцевъди, гълъбовъди, екзотика, акваристика, домашни птици, кинолози, феминолози/ и членове. Трима специалисти зоотехници, на които заплатите осигуряваше ЦКС, работеха като сътрудници към Съюза. Председателят, секретарят и счетоводителят на Съюза бяха на пълна заплата от нашия бюджет, по-голямата част от който беше дарение от ЦКС. Съюзните съвети, които се изграждаха на окръжен принцип, обикновено се оглавяваха от някой заместник председател на ОКС. В Централния съвет и бюрото на Съюза бяха избрани много известни личности от обществения и политически елит на страната: професори, общественици, ръководители на управления и ведомства в Отечествения Фронт, БКП, НАПС, специалисти. Беше удоволствие да слушаш как умни и много отговорни личности се изказваха загрижено за нашето движение. Списанието „Зайцевъдство” стана „Природолюбител”. Издадоха се в огромни тиражи листовки за всяко въдство поотделно, а ежемесечно се издаваше и информационен бюлетин „Вести от Съюза”. Всяка година в почивната база на ЦКС във Воняща вода се провеждаха седмични курсове за обучение на желаещите членове по секции, за сметка на Съюза. На всички окръжни съвети се отпускаха средства за развиване на дейност – създаване на зайчарници, направата на клетки за отглеждане на зайци или за провеждането на изложби. Централният Кооперативен Съюз не жалеше средства, когато ставаше въпрос да се подпомогне дейността на Съюза на зайцевъдите, гълъбовъдите и природолюбителите. Мотивите, с които се вземаха решенията за подпомагане на нашия Съюз обикновено бяха: „За това, че с дейността си и проявите си Съюзът на зайцевъдите и гълъбовъдите издига реномето и разширява популярността на ЦКС”. Кипеше организационен живот, който засягаше всички членове, тъй като под една или друга форма всеки участваше в него.
Промяната се почувства и при международните изяви. Още на следващата изложба Интертау, която се проведе във Варшава, делегацията пътуваше със самолет, а за колекцията беше осигурен специален транспорт. Ръководител на делегацията беше Александър Янев, член на Оперативното бюро и завеждащ отдел в централата на Отечествения фронт /мир на праха му/. Сашо Янев беше голям фен на гълъбовъдството, но след тази изложба, която го впечатли много, той се превърна в наша бойна единица, когато ставаше въпрос да се отстоява някаква кауза. Освен това стана на мен и Иван много близък личен приятел.
Интертау във Варшава се провеждаше заедно с изложбата на ИКС-клуба на късоклюните гълъби и световна изложба на животни със ценни кожи. Показваха се и изработени от ценни кожи изделия. Тогава за пръв път видях дамско палто, което струваше 110 хиляди долара.
Централното съдийско жури беше решило да излъчи и награда „Гълъб на изложбата”. Иван, много развълнуван, ми съобщи, че няколко делегации, а именно: унгарската, югославската и чехската са номинирали за такъв една бяла гълъбица с два качула, собственост на Стоян Петров /мир на праха му/ от Добрич. Гълъбицата беше наистина нещо уникално. Имаше идеални, напълно хармонични, пропорции на всички части на тялото си, плюс някакво особено магнетично излъчване. А на всичкото отгоре беше и добре дресирана. Не си спомням какво решиха съдиите, но и сега виждам гълъбицата пред себе си. По-късно по нейния модел направихме стандарта на белослатинския двукачулен гълъб. Все още не съм видял друг толкова съвършен гълъб от тази порода. На последните изложби в Търговище и Козлодуй обаче видях гълъби, които се доближават до тази гълъбица.
На няколко заседания на Централния съвет се изнасяха информации за нерешените въпроси в гълъбовъдството и перспективите за неговото развитие. Основният нерешен въпрос беше този с наименованията и стандартите на българските породи. Имаше някаква основа от 1979 година, но тя трябваше да се задълбочи и разшири. Проведохме много регионални срещи, някои специално за конкретни породи, други по времето на местни изложби. В дома си получавах протоколи от срещи, мнения от дружества и отделни гълъбовъди. Имаше и куриози; наивни и фантазьорски мнения, но всичко съм изучавал и анализирал най-съзнателно. Така например стандарта за ломския гълъб оставихме така, както ми беше изпратен от събранието на дружеството в Лом. Стандартите на русенските породи – мавии, топгерданлии, чилболии, мъсърлии и дунавски жълти и червени останаха така, както ги бяха подготвили колегите от дружеството. Имаше мнение за топгерданлиите, които някои наричаха свищовска лястовица, но никой от Свищов не реагира и те си останаха русенска порода. На изложбата в Нови пазар през 1977 година имаше няколко черни гълъба с два качула, които също носеха името свищовска лястовица, но повече нито ги видяхме, нито пък някой ги представи за порода.
Интересна беше ситуацията с Варненския гълъб. Искам да я опиша, за кой ли път, за да се изяснят обстоятелствата веднъж завинаги. В цялата страна се отглеждаха гълъби без качулка, които се наричаха: местни, палове /червените в старозагорско и ямболско/, лимонови /жълтите в същите райони/ и арапи /черните/. Птиците в отделните райони бяха доста различни. В Добрич и околните села гълъбите бяха по-къси, с по-тесни повдигнати опашки, с по-големи и не идеално обли глави, големи очни рингове и изключителни акробатични умения. Във Варна тези гълъби бяха по-направени – с по-ниски крака, по кръгли глави, по-широки и светли очни рингове, по-дълги опашки. Имаше черни, бели с качулки и гладки, шарени, червени, жълти. В Силистра бяха разпространени жълти и червени гълъби. В ямболско и старозагорско гълъбите бяха с по-дълги клюнове, но с хубави фигури и опашки. Навсякъде се работеше по подобряването на линиите, като се ползваха плевенски, ломски, букурещки, московски, кременчугски, арадски и други породи, от които можеше да се вземе някакво качество. За име на породата не се говореше. Вече споменах, че през 1979 година в Лайпциг кръстихме гълъба ориенталски ролер, което не се хареса на домакините. На няколко изложби, включително Интертау в Русе, тези гълъби бяха наречени плевенски без качул, силистренски без качул и ориенталски преметач. От всички райони, в които се отглеждаше този гълъб, варненският имаше най силно дружество. Председател по онова време беше Димитър Събев, един много авторитетен човек. В дружеството членуваха много солидни гълъбари, като доц. Вълчанов, Николчо Русев, Добрин Димитров, Георги Лазаров /Волвото/, Веселин Атанасов, Никола Ангелов и др. На 29 май 1987 година в един голям салон във Варна проведохме среща с представители на всички региони, където се отглеждаше въпросният гълъб. Мненията за гълъба бяха много различни. За съжаление протокол от срещата не съм запазил, но листчето със забележките и изказванията на присъстващите е в моя бележник. Имаше и крайни мнения, например, че крилата трябва да са над опашката, че белият цвят трябва да е отделна порода, че цветът трябва да е само червен и жълт. Всеки настояваше на своето, но накрая стигнахме до заключението, че не е възможно един и същи гълъб да носи няколко наименования. Реши се, че наименованието плевенски гълъб ще носи само този с качул. Гладкият гълъб получи наименованието Източнобългарски едноцветен късоклюн летач.
Сбирката ни задължи в стандарта да се запише, че жълтият цвят е създаден и подобрен в Силистра, което в редакцията на изданието от 1988 година беше спазено. Последната част от решението сега ми изглежда неуместна. Когато на следващата среща с координационния съвет към Интертау съобщавахме какви имена сме избрали за българските гълъби и стигнахме до тази порода, Ищван Ролингер с насмешка ме помоли да преведа името на немски, тъй като немският беше официален език за организацията. Получи се нещо от рода на „Остбулгарише айнфарбиг курцшнабел тюмлер”. „Не Стоян, такова дълго име никой германец няма да запише и запомни. Една дума!” И едната дума дойде сама – Варненски гълъб. Още на Интертау в София през 1988 година породата беше изложена под името варненски гълъб. Моето лично мнение е, че като носи това име породата взема нещо от популярността на град Варна и само печели от това. Някои колеги обаче, като тези от Провадия и Ямбол, не приеха това име и запазиха старото. Това си е тяхно право. Те и без това не желаят да членуват в нашия Съюз.
Спорни бяха и други породи: акман, българска щитна чайка, кюстендилски бял, добрички с два качула, дунавски червен и още няколко. Взеха се съответни решения и започна да се работи по издаването на стандартите на породите. И сега има куп спорни моменти и предстои още много работа, докато ги изгладим. Аз обаче мисля, че споровете няма да се решат на пазарите или по кафенетата, а в клубовете и на големите изложби, когато гълъбите се поставят в клетките един до друг и всеки, дори най-неграмотният може да види приликите и разликите, добрите и слаби страни на моментната селекция. След това се сяда и кротко, аргументирано и разумно се вземат решения за изглаждането на всички спорни въпроси. Никой сам не е в състояние точно да отсече кое как да бъде. Нужни са опитът и знанията на колкото е възможно повече хора. И разум, толерантност и търпение.
Всяка порода се развива постоянно и то към по-добро. Но човешкият живот за съжаление е твърде кратък, за да се надяваме, че ще доведем до съвършенство всички породи по времето на нашето съществуване. По-голямата част от селекционната работа ще остане за тези, които ще дойдат след нас. На нас ни се пада да се радваме само на това, което ние сме успели да създадем и променим. Преди много години един уважаван и много интелигентен гълъбар от Ловеч, бай Асен Илиев /Мир на праха му/ по време на разговор за плевенския гълъб, с известна нотка на тъга, ми каза: „Другарю Колев, толкова много работи съм намислил да подобрявам в плевенския гълъб, че ще ми трябват два живота, за да ги постигна, а аз съм вече на 82 години. Явно други хора след мен ще трябва да го направят”. Бай Асен от висотата на годините си беше разбрал колко малко може да направи човек по време на своя кратък живот.
Централният кооперативен съюз прояви интерес към отглеждането на гълъби за месо. За целта през 1984 година аз и Таки Такев, щатен сътрудник на Съюза, посетихме Унгария, където тази дейност се развиваше много успешно повече от 15 години. Мащабите на дейността наистина бяха впечатляващи. Около 28 хиляди гълъбовъда отглеждаха гълъби за консумация. Беше създадена отлична организация включваща селекция, хранене със специална храна, изкупуване на отгледаните гълъби, клане, заготовка и износ на продукцията. Договорихме закупуването на около 50 двойки, с които да положим някакво начало, но не успяхме да създадем всички условия за развитието на тази дейност. По-късно и Унгария се отказа от нея.
През следващите години взехме участие в изложбите Интертау проведени в Лайпциг – 1985 година, Бърно – 1986 година и Белград – 1987 година. Организацията беше на ниво, бяхме равни с всички останали.
Освен в Интертау Съюзът подпомогна и много други международни участия:
1983 година в град Яш, Румъния – изложба на пойни и декоративни птици.
1985 година в град Амстердам, Холандия – изложба на ИКС.
1986 година в град Печ, Унгария – участие в Интерканария.
1988 година в град Вуковар, Югославия – участие в изложба на гушести гълъби.
1989 година в град Катовице, Полша – участие в Олимпиада на пощенски гълъби.
Дойде и нашият ред да организираме за втори път Интертау.
За целта през май в София се проведе редовното предизложбено съвещание. Представихме план за подготовката на изложбата и правилата за оценяването на експонатите и определянето на шампионите. Използвахме ситуацията, че сме домакини и успяхме да вкараме в списъка на международните породи почти всички български гълъби. Под редакцията на Иван Коларов беше издаден сборник със стандартите на всички наши породи в достатъчен тираж. За съжаление, поради примитивната печатарска техника, цветните снимки на гълъбите не бяха преди или след текстовата част за съответната порода, а на отделен лист. Това затрудняваше възприемането на написаното.
За организирането на изложбата ЦКС отпусна на Съюза 360 хиляди лева. Средствата бяха предвидени за направата на нови изложбени клетки за гълъби, декоративни кокошки и зайци, за посрещането и настаняването на чуждите гости и за награди. За всяка делегация беше осигурен преводач, отговорник за битовите нужди и прикрепен микробус. За обслужването на гълъбите и другите експонати и за поддържането на реда в изложбената зала бяха командировани за сметка на Съюза около 100-тина любители от провинцията. Гостите бяха настанени в парк хотел Москва, а командированите в Новотела. Всичко беше добре планирано и организирано и не се допуснаха никакви инциденти. Немските и чехословашки представители не криеха, че са впечатлени и приятно изненадани от отличната организация.
Покрай организацията на изложбата сигурно сме допуснали много грешки, но най-значителната беше каталога и то в частта му за българската колекция. Ръкописа за каталога с Иван направихме по европейски образец, но отпечатването поверихме на хора, които нямаха опит в тази работа и те не се справиха. А за съжаление написаното в каталога остава за историята и аз, всеки път когато го отворя, се чувствам страшно неудобно. Добре, че малцина са забелязали тази издънка.
Наред с многото подарени гълъби от нашите гости делегациите на ГДР, Унгария и Чехословакия оставиха и една чудесна колекция от домашни птици, повечето от които в България не бяха виждани. Ние с Иван предлагахме птиците да бъдат дадени на хора, които биха се ангажирали с отглеждането им в частни имоти, подходящи за такава дейност. Имахме предвид факта, че това са породи с предимно декоративни насоки и неподходящи за промишлено отглеждане. Но Докторов /Мир на праха му/ и останалите специалисти от ЦКС се наложиха птиците да останат на едно място в Бутан, Врачанско. Бяха направени няколкоетажни клетки в едно затворено помещение, което беше много далеко от условията, при които се отглеждат тези птици. Те искат свободно отглеждане, на зелена морава, с възможност за постоянно движение. За съжаление само след година цялата колекция беше унищожена. Както казват хората, всяка работа си иска майстора.
Сега мога спокойно да кажа, че Интертау София-88 беше върха на гълъбарското движение в България. Този връх поне в близките 50 години едва ли ще се повтори.
Следващата изложба Интертау трябваше да се проведе в Унгария, но настъпилите промени в Източна Европа сложиха края на тази изключително полезна организация.
На 18 май 1989 година в двореца на спорта във Варна се проведе първият редовен конгрес на Съюза на зайцевъдите, гълъбовъдите и природолюбителите в Народна Република България. Иван Захариев изнесе доклад за дейността на съюза от обединителната конференция през юли 1983 година до май 1989 година. Основната тежест в доклада се падаше на зайцевъдството по разбираеми причини, но най-голяма дейност беше отчетена при гълъбовъдството. Бяха набелязани редица мероприятия за още по-добра дейност и по-стегната организация и те неминуемо щяха да се осъществят, ако не бяха настъпилите политически промени. Само след няколко години от ЦКС бяха отнети редица рентабилни дейности и той постепенно започна да намалява финансовата помощ за Съюза.
При избора на ръководни органи се стигна до сериозни разногласия. Аз бях преизбран за заместник председател, Иван Коларов също остана в ръководството, но въпреки съпротивата ми Коста Методиев не намери място в Централния съвет. Не уважиха и мнението ни да запазим името на Съюза. Конгресът реши, че името е много дълго и от него остраниха „гълъбовъдите”.
Когато години по-късно поканих на една изложба в Шумен другаря Захариев, той има доблестта да си признае, че много е сгрешил, когато се е съгласил да оставят Коста извън ръководството и да сменят името на Съюза. И наистина след 1994 година от Съюза останаха да действат само гълъбарските дружества. Всичко останало постепенно замря.
Няколко години след 1989 все още се събирахме при Захариев, на когото ЦКС беше оставил да ползва кабинет и даваше някаква заплата. Но дейност от национален мащаб не можеше да се организира. Единствените прояви с международно участие бяха изложбите в Шумен, благодарение на нашите приятели и колеги от Германия, Унгария и Югославия. Иван Коларов взе участие на няколко изложби на ИКС, а аз лично участвах на почти всички изложби на клуба на гушестите. Освен това всяка година, до 2004, с колекция от предимно български породи участвахме на международната изложба в град Дахау.
След едно решение на Народното събрание всички организации подобни на нашите трябваше до края на 2000-та година да се пререгистрират. Това на практика означаваше за Съюза и за всички дружества нов учредителен конгрес, нови учредителни събрания, и нова регистрация. Съюзът нямаше сили да направи тази пререгистрация и на практика престана да съществува. За съжаление тази съдба постигна и голяма част от регионалните дружества и съюзните съвети по окръзи. Само няколко гълъбарски дружества успяха да изпълнят изискванията на закона и да продължат съществуванието си.
Огромният склад, в който беше инвентарът от изложбата в София се намираше на компостната площадка на ОКС в Шумен. След разпада на Съюза складът беше разграбен и опустошен от прекупвачи на метали.
Така само за няколко години загина една дългогодишна гълъбарска мечта.
Но животът продължаваше. Вече можехме да пътуваме свободно из Европа, да посещаваме организираните там изложби и да се срещаме със старите си приятели от времето на Интертау.
На една изложба в Унгария през 2002 година с Иван Коларов бяхме представени на Президента на Европейския Съюз на отгледвачите на дребни домашни животни – Урс Фрайбургхаус. Унгария, Сърбия, Хърватска, Словения, Полша,Чехия и Словакия вече бяха членове на организацията и вземаха участие в организираните изложби. Поканих Фрайбургхаус да посети изложбата в Шумен. Той пристигна заедно с председателя на дружеството в Дахау Карл Иванович /Мир на праха му/ и остана впечатлен не толкова от изложбата, колкото от големия пазар и интереса към гълъбарството от страна на младите хора в България. Беше ни отправена покана за членство в Европейската организация. За това обаче имаше няколко условия, едно от които наличието на централна организация за страната.
Връщахме се на нивото от 1976 година. Разликата от това време обаче беше голяма. Пътят, който предстоеше да извървим, все пак беше познат.
Отново започнахме с консултации между ръководствата на оцелелите дружества. Много от старите председатели бяха още по местата си, но голямата част от дружествата не бяха пререгистрирани. А законът изискваше да има поне 5 редовни дружества, за да може да се регистрира федерация.
Така се стигна до споразумение да се съберем представители от всички дружества в страната и изтъкнати активисти на гълъбарското движение на среща за обсъждане на възможността да организираме съюз на гълъбовъдите. Такава среща се проведе на 1 март 2003 година във Велико Търново. Присъстваха 68 представители на дружества и отделни селекционери, което говореше за големия интерес. Жалкото беше, че такива центрове на гълъбарството като Пловдив, Плевен, Враца, Силистра, Нови пазар, Нова Загора, Сливен, Монтана, Казанлък и Видин не изпратиха свои представители.
Общото мнение и настроение беше, че трябва да се подготви учредителен конгрес и да се регистрира Съюз на гълъбовъдите в Реп. България. Възложи се на Стоян Колев да подготви проект за Устав на Съюза и да го изпрати до всички за съгласуване. В тази връзка се наложи да изуча подробно закона, да ползвам няколко устава на вече регистрирани федерации, устава на стария съюз и след два месеца проекто-уставът беше готов. На пазара в Шумен раздадох на всички, които се интересуваха, по един екземпляр.
В офиса на фирмата ми имаше всякаква съвременна техника и затова сега всичко ставаше много по-лесно.
Така се стигна до учредителното събрание, което се проведе на 18 септември 2004 година в град Шумен. Упълномощени делегати за участие в събранието изпратиха редовно регистрираните в съда дружества:
Сдружение на природолюбителите гълъбовъди „Гълъб на мира” –град Шумен.
Сдружение Дружество на любителите на гълъби и пойни и декоративни птици „Дружба” – град Варна.
Сдружение на гълъбовъдите – град Пловдив
Сдружение Дружество за декоративни животни и птици „Златна Добруджа” – град Добрич.
Сдружение Дружество на гълъбовъдите и природолюбителите „Боляри” – град Велико Търново.
Сдружение Гълъбовъдно дружество „Мир” – град Разград.
Кооперация на природолюбителите „Мир” – град Търговище.
Сдружение „Национален клуб Ориенталски мявки” – град Бургас.
Освен делегатите бяха поканени и присъстваха много изтъкнати гълъбовъди и активисти на стария Съюз.
Събранието премина в спокойна конструктивна обстановка.
С много малки корекции предложеният Устав беше приет с пълно единодушие. В него като основна задача се поставяше представянето и утвърждаването на българските породи гълъби в Европа. Предварително предложеното име „Съюз на гълъбовъдите” беше изменено от делегатите на „Съюз на гълъбовъдите и природолюбителите” с оглед на това да има възможност в бъдеще да се присъединяват и по-широк кръг любители. Беше избрано ръководство на Съюза: председател, заместник председатели и членове на УС. В предварителни разговори, за председател наред с моето име се споменаваха имената на Сашо Кирчев от Велико Търново и Иван Коларов. Те имаха своите привърженици, което беше съвсем естествено. Но на събранието, доколкото си спомням, и двамата оттеглиха кандидатурите си. За председателя се гласува отделно и бях избран с пълно болшинство. В интерес на истината в онзи момент по-логичен избор нямаше. Вече около 30 години се занимавах с тази дейност, бях добре запознат с цялата ситуация в дружествата, стандартите на българските породи, международни контакти, организация и бъдещи близки и далечни задачи пред гълъбарството. Всеки друг, който би бил избран, би се справил със задачите не по-зле от мен, но щеше да загуби много време за да натрупа необходимата му информация.
Ето и целият състав на избраното ръководство:
Стоян Колев от Шумен – председател.
Сашо Кирчев от Велико Търново – първи зам. председател.
Георги Иванов от Пловдив – зам. председател.
Стоян Михов от Девня – зам. председател.
Членове на Управителния съвет:
Иван Коларов от София.
Боян Бойчев от Бургас.
Йордан Димитров от Търговище.
Иван Георгиев от Разград.
Веселин Христов от Добрич.
Ангел Ангелов от Монтана.
Д-р Димитър Станчев от Русе.
Стефан Чанков от Ямбол.
Георги Кралев от Пазарджик.
Стоян Колев, Сашо Кирчев, Георги Иванов, Боян Бойчев, Йордан Димитров и Иван Георгиев бяха председатели на дружествата или клубовете в съответните градове.
Стоян Михов, Веселин Христов и Георги Кралев бяха предложени от тяхните дружества, в чиито ръководства участваха.
Иван Коларов беше предложен и избран заради огромния си авторитет сред гълъбовъдите в страната. До известна степен това се отнасяше и за избора на Ангел Ангелов от Монтана. Д-р Димитър Станчев от Русе и Стефан Чанков от Ямбол бяха предложени и избрани заради възможността да възстановят дружествата в техните градове. Д-р Станчев се справи с тази задача, докато Стефан Чанков се оказа много ангажиран човек и не успя да възроди дружеството в Ямбол. Мисля, че в Ямбол все още няма гълъбарско дружество. За голямо съжаление още на втората година от състава на Съюза отпадна дружеството в Пловдив, а Георги Иванов престана да посещава мероприятията „поради липса на интерес”. В момента Георги Иванов оглавява асоциация на гълъбовъдите, отглеждащи високолетачи и не желае да участва в състава на Съюза. През 2009 година в Пловдив беше създадено ново дружество, което веднага се включи в състава на Съюза.
В Устава за по-голяма демократичност се допускаше членство и на физически лица, с оглед привличането на любители от населени места, където все още нямаше регистрирани дружества. На първия редовен конгрес тази възможност беше премахната, тъй като почти навсякъде вече имаше дружества или клубове.
На 04.10.2004 година излезе решение на Шуменския Окръжен съд по фирмено дело № 661 за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в частна полза на сдружение „Съюз на гълъбовъдите и природолюбителите в Република България” със седалище град Шумен, ул”Тракия” № 16.
Всички разходи по организацията на учредяването, вписването и останалите административни услуги бяха поети от дружество „Гълъб на мира”, град Шумен.
Първата задача пред новия съюз беше организирано посещение на Европейската изложба в Прага. Тя беше изпълнена успешно.
Следващата беше отправяне на молба до Европейския съюз на отгледвачите за членство в организацията.
В края на 2005 година получихме покана от ЕЕ – Европейското сдружение на отгледвачите, да вземем участие в общото събрание на организацията, което се провеждаше в Люксембург през май 2006 и да представим лично молбата си за членство. Такава беше процедурата. Съюзът нямаше никакви средства и не можеше да покрие големите разходи по участието. За съжаление по това време и аз бях в криза и не разполагах с лични средства.
През 2007 година общото събрание се провеждаше в Словакия. Отново не можахме да намерим средства за покриване на разходите по участието. ЕЕ не прие пълномощното, което дадохме на унгареца Ищван Ролингер да представи нашата кандидатура за членство и тя не беше разгледана.
През 2008 година общото събрание се провеждаше в хърватския град Пула. Всички членове на нашият съюз знаеха, че сме пропуснали две покани и този път трябваше да направим необходимото да участваме. Аз изпратих съответните документи за участие, тъй като поне 10 човека ме уверяваха, че ще спонсорират мероприятието. За съжаление няколко дена преди събранието се случиха странни неща: на един му бяха блокирани сметките, на друг се повреди колата, а няколко човека просто си изключиха телефоните. Тогава се наложи да се обърна към старите и проверени в редица тежки ситуации приятели, истински отговорни хора, милеещи за съдбата на българското гълъбарство. Въпреки големите проблеми, които имаха в момента Иван Коларов и Павел Павлов за 15 минути решиха, че заминаваме за Пула. Таксата за участие за всеки делегат беше 325 евро. Трябваше да платим и 110 евро членски внос. Едва издържахме финансово и то благодарение на хърватския съюз на отгледвачите и лично на Павин Владимир, който ни настани и тримата с една такса.
В съботния ден взехме участие в сбирката на сектор „Гълъби” и отчасти разбрахме как протичат процедурите. Ищван Ролингер беше повечето време около нас и постоянно ни успокояваше, че дълго време е сред тези хора и всичко му е напълно ясно, така че ако ни трябва някаква информация, можем да я получим от него. Той дори се погрижи да ни намери достатъчно авторитетен преводач за нашето изложение пред Общото събрание.
На Общото събрание в неделя прочетох кратка справка за нашия Съюз и отправих молба към присъстващите да ни приемат за член на ЕЕ в сектор „Гълъби”. /ЕЕ има пет отделни секции – гълъби, домашни птици, зайци, дребни гризачи и екзотика/.
Молбата трябваше да се представи на немски език, за което ми беше нужен преводач. Най-подходящ беше немският професор Ханс Йаким Шиле, един от старите познати от времето на Интертау, който за късмет знаеше руски. Аз говорех на руски, а той превеждаше на немски език. Много от присъстващите бяха лично познати от изложбите Интертау и тези в Дахау. Всички гласуваха „ЗА”.
Така българските гълъбовъди станаха членове на една организация наброяваща над два и половина милиона човека. Засега нашият съюз членува само в секция „Гълъби”, но се надявам до няколко години да бъдем приети и в секция „Птици”, а по-късно и в секция „Зайци”.
Приемането ни в Европейската организация оказа благотворно влияние за укрепването и по-нататъшното развитие на нашето движение. Създадоха се доста нови сдружения, появи се стремеж за участие в международни прояви.
Искам да отбележа създаването на няколко клуба по породи, които се откроиха със своята активност. Става въпрос за клубовете БГ Ролер, Варненски гълъб и Шуменски гълъб. В тези клубове се събраха много опитни селекционери, които на свои сбирки обсъдиха състоянието на селекцията и взеха отговорни решения за бъдещето на породите. Дейността им пролича още на изложбата в Нитра, Словакия, където представянето може да се определи като успешно.
За съжаление един доста масово представен клуб на структурните гълъби не желае да участва в нашата организация, преследвайки някакви свои цели. Има още няколко клуба и сдружения, които също считат, че извън Съюза ще се развиват по-успешно. Мисля, че грешат, но това си е тяхна политика. Съюзът е доброволна организация и в нея членуват съмишленици.
През 2008 година най-после успяхме да отпечатаме една така очаквана и необходима книжка „Български породи гълъби”, редактирана и подготвена от мен и Иван Коларов. Тази книжка не е съвършена и още на следващата година се разбра, че ще бъде многократно преработвана и допълвана, но тя е основа, на която ще се опират бъдещите автори на литература за българските породи гълъби.
През 2009 година Общото събрание на ЕЕ се проведе в Белгия. По програма бяхме задължени по-подробно да представим българския съюз.
За късмет вече разполагахме със снимковия материал, който ни беше предоставен безвъзмездно от фотографа Томас Хелман.
С помощта на другите двама делегати Данко Петков и Михаил Михайлов подготвихме за всеки член на секция „Гълъби” диск с професионални снимки и стандартите, преведени на немски език на всички български породи гълъби. Освен това на всеки беше дадена папка с текст на немски и английски език на структурата и организацията на българския Съюз. Според Ролингер всичко около представянето ни е минало на добро ниво.
На това събрание бяха раздадени и документите за участието в Европашау в Нитра през декември същата година.
Още със завръщането си в България започнахме да се подготвяме за изложбата. За да признаят и впишат в списъка на ЕЕ нашите породи, трябваше да ги покажем на живо в Нитра. Бяха изработени нови преноски за гълъбите. На множество срещи се обсъждаха и вземаха решения по чисто технически въпроси: събиране на гълъбите, пътни листи, транспорт, отговорници, съдии. Беше трудно, тъй като много наши членове не проявяваха необходимата активност. Бяха предварително заявени за участие 164 гълъба, но една част отпаднаха. Все пак успяхме да подготвим една прилична колекция от 157 гълъба, в т.ч. 95 броя от 15 български породи. Според немската преса представянето на България е било много добро.
Една от 27-те специални награди на Президента на ЕЕ Г-н Урс Фрайбургхаус за принос към гълъбарството беше дадена на Ангел Ангелов /Анчи/ от с. Хърлец за създадената от него нова порода гълъби, а именно Огледалният ролер. Разбира се по въпроса беше сериозно поработено предварително. Една доста авторитетна делегация от Унгария, включваща Ищван Ролингер, Бьорош Чаба и Варади Йозеф посети Хърлец и на място се запозна с качествата на въпросния гълъб. Направихме необходимата предварителна реклама и породата беше приета наистина като новост в селекцията.
За гълъби получили високи оценки нашата колекция беше отличена с 16 специални награди за български породи и 5 за международни. Много малко не достигна /една точка/ на мен при червените дебреценски и на Данчо Христов при кариерите, за да спорим за европейска титла.
На следващото Общо събрание на ЕЕ провело се в испанския град Толедо, където делегат беше Данко Петков, 14 български породи, които показахме в Нитра, бяха признати и вписани в списъка, воден от стандартната комисия към ЕС. Това са породите:
1. Българска щитна чайка – под № 727.
2. Български огледален ролер – под № 986.
3. Добруджански летач – под № 988.
4. Ломски летач – под № 989.
5. Хасковски цветноглав летач /Карабаш/ – под № 991.
6. Пазарджишки ролер. /Бенкалия/ – под № 992.
7. Разградски летач – под № 993.
8. Русенски топгерданлия – под № 994.
9. Русенски мавия – под № 995.
10. Русенски чилболия – под № 996.
11. Шуменски летач – под № 997.
12. Софийски шарен летач – под № 998.
13. Търговищки летач – под № 999.
14. Варненски летач – под № 1000.
Единствената порода, която остана за доуточняване, поради някакво разминаване с румънските колеги, е белослатинският двукачулен гълъб. След двете изложби в Търговище обаче мисля, че няма да има пречка за вписването и признаването и на тази порода. В списъка на породите № 987 е свободен и след изложбата в Лайпциг се надявам той да бъде даден именно на белослатинският двукачулен.
Останалите български породи ще имаме възможност да покажем на предстоящата изложба в Лайпциг.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook