Вход Търсене

Болест на младите гълъби, т.нар. “леката” или “сухата”

 

Понеже се занимавам доста с декоративни птици, включително и развъждам такива – папагали, и знам какво особено “племе” са по-специално гълъбарите, ще споделя опит, който ще бъде полезен за колегите.

Един проблем, който е почти нерешим за гълъбари, а и за много колеги птицевъди, е така наречената болест “леката” или чревнобактериалната хронична инфекция по младите гълъби отглеждани волиерно.

За да лекуваме, трябва да знаеме причината. Когато гълъбчето напусне гнездото, то не яде 2-3 дена, а и докато намери водата, пак минават ден-два. То до тоя момент е хранено (респ. поено) от родители, и просто не познава храната. Като огладнее, започва да кълве по пода на волиерата всичко, което му привлече вниманието. Проблемът е, че там са изпражненията на старите гълъби, които носят чревните условнопатогенни бактерии, но възрастните са резистентни към тях. Когато гълъбчето поеме такива с отслабен от глада организъм, започва проявата на така наречената болест “леката”.

В началото се проявяват колибактериите, а в последствие и салмонелите. Каквато и лекарствена и имуно профилактика да се прави, проблемът е факт масово и до днес. Какво е най-успешното до сега решение, в което съм се убедил и аз? Това е отделяне на младите птици веднага след напускане на гнездото във волиера “детско отделение” с решетъчен под от електрозаварена мрежа с отвори 8/8 мм, залагане на храната в коритца, прикрепени отвън на волиерата и ползване на съчмени поилки. Съчмяната поилка има голямото предимство, поради факта че изключва възможността вода от човката на гълъба да се върне обратно във водата. Всяко постъпило гълъбче в детската волиера, трябва да се третира еднократно срещу външни паразити или с пудра с пиретроид или спот-он с ивермектин, и вътрешно със сонда в продължение на 3 последователни дни с комбинация от широкоспектърни антибиотици и витамини. На седмия ден - еднократно с диметридазол.

Гълъбчето трябва да престои минимум 2 месеца в детското отделение, а най-добре е младите да се пуснат в родителските волиери късно на есен за следващия размножителен сезон, една седмица след като бъдат ваксинирани срещу парамиксовирус. Дeтската волиера се запойва веднъж на 2 месеца с левамизол, а края на септември е добре птиците да се третират с флу- или фенбендазол.

Д-р Тодор Панковски

Мнения и оценки (2)          Сподели във Facebook