Вход Търсене

Втора световна война: Ракети, насочвани от живи гълъби

Гълъбите не се славят с ловкост, ум или приятелско поведение. За повечето хора те са просто градски птици, които могат да бъдат видени на покрива на всяка сграда или във всеки парк.

Въпреки това, тези птици играят по-голяма роля в американската военна история, отколкото всяко друго животно. По време на Втората световна война именно гълъбите „се присъединяват“ към армията на САЩ в борбата срещу нацистка Германия.

Колкото и невероятно да звучи, това е истина – живи гълъби стават част от войната. Пернатите са използвани от американците в насочването на ракети към предназначените им наземни цели.

През 1943 г. армията на САЩ изпитва големи трудности в прицелването с бомби и ракети. По това време прецизността е мираж, тъй като повечето ракети са изстрелвани от огромно разстояние, а технологията - примитивна. Те често пропускали целта си. Военните се нуждали от бързо решение на проблема и тогава била приложена идеята на изобретателя Б. Ф. Скинър – гълъби, живи гълъби.

Скинър бил добре запознат с този вид птици и знаел, че имат с какво да помогнат на американското военно дело. Психологът често използвал гълъби в проучванията си. Той наблюдавал поведението им и се опитвал да ги дресира. В един от експериментите си Скинър ги обучил да натискат поставена наблизо дръжка, когато са гладни.

Идеята на изобретателя дошла, когато той видял ято птици, подредени в перфектна формация в небето. Именно тогава той ги видял като потенциални „устройства“ за насочване на разстроените американски ракети. Познанията му за гълъбите му подсказали, че тези създания ще направят бомбардировките и въздушните удари много по-ефективни.

Скинър изработил конусовидна приставка, която да бъде поставена на върха на ракетата. В нея той поставил три миниатюрни кабинки за гълъбите. В тях имало по един електронен екран, проектиращ картината на обектите навън и място за самите птици. Преди да изпробва пернатите в действие, изобретателят започнал да ги тренира да разпознават мишени. Когато го направели, те започвали да кълват. Именно това насочвало ракетите – към главите им били монтирани кабели, които насочвали оръжието според движенията на гълъбите.

Въпреки огромните си ползи, гениалното изобретение имало два големи недостатъка – нямало начин гълъбите да избегнат детонацията, а и военните сили на САЩ не сметнали иновацията за нещо сериозно, както може да се предположи.

Все пак Скинър представил проекта си пред Националния комитет по отбраната. Представителите на организацията били скептично настроени, но все пак отпуснали 25 000 щатски долара за финансиране на плановете и за кратко те влезли в употреба.

През 1944-а, около година след началото на проекта „Гълъб“, военните прекратили програмата. По време на тестовете Скинър показал еднозначно колко лесно птиците могат да бъдат дресирани, както и безгрешните им умения за насочване, но „отгоре“ решили да не хабят ценни ресурси в подобна насока – рискът бил прекалено голям.

Проектът „Гълъб“ обаче не останал в историята. През 1948 година получил втори шанс от Военноморските сили на САЩ. В продължение на пет години във флота насочвали далекобойните си оръжия именно по този начин. Методът бил ефективен, но отново бил изваден от употреба, тъй като с развитието на технологиите електрониката вече била далеч по-надеждна, отколкото десетилетие преди това.

Източник: fakti.bg

 



ИНФОРМАЦИЯ

Няма добавени мнения!

Още новини свързани с гълъбарството:

Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: