Вход Търсене

Гълъбите на Сашо Кирчев печелят шампионски титли в Европа

Да отглеждам гълъби – това е любов. С тази едничка дума Сашо Кирчев от Велико Търново определя заниманието си. За някои – странично, за почти 60-годишния търновец от Рудозем то определя целия му живот. Европейски шампион е от 2017 г. във Франция с женски блондинет, при убийствена конкуренция, същата година става и шампион на тази страна в откритото им първенство. А да си европейски шампион при гълъбовъдите е все едно да си световен, защото Европейската федерация е най-голямата и най-добре организираната.

Редовен участник в изложения в Германия, Франция, Белгия, Холандия…

Има титли от национални състезания и шампионати, на които и той не знае броя.

Сред любимите си птици, настанени в големи гълъбарници на покрива на бившия супермаркет в кв. Чолаковци, той се чувства истински свободен и щастлив. Не парадира с постиженията си, споменава ги, ако го попиташ. Твърде скромен е, а и да печели състезания това за него не е самоцел. Просто – съизмерване с другите и със себе си.

Първите му гълъби са от съседа им чичо Спас, докато живеели още в родопския град. Бил 3-4-годишен и това било любов от пръв поглед. Срещнал съпротивата на родителите си още тогава, пък и те имали големи планове за него. Баща му искал Сашо да стане поне генерал, а майка му – медицинска сестра, искала да го види като световноизвестен хирург. Не станал нито едното, нито другото, но все пак завършил Средното сержантско училище в Горна Оряховица под давление на баща си. Вече отдавна се били преселили във Велико Търново.

От гълъбите обаче не се отказал. В училището имало хубав зоопарк с антилопи, сърни и какви ли не още животни. Само няколко месеца след като влязъл в Сержантското Сашо станал негов отговорник и естествено завъдил и гълъби, които взел от приятели. Бил и за малко в армията, но след 1989 г. се демобилизирал. Не прилягала тази професия на човек със свободен дух като него.

Създал фурна „Цвета” през 2007 г., от която му останала базата в кв. Чолаковци, където необезпокояван от всички да отглежда гълъбите си. После подхванал бизнес с ПВЦ и алуминиева дограма, но в последните години изцяло се е посветил на пернатите животинки, на които отделя почти половината от денонощието. Оставил работата на сина си. За негов късмет, успял през активните си години да скъта пари, за да не тежи на семейния бюджет с хобито си. Защото само за храна на гълъбите средно годишно харчи към 3000 лева.

Всичките спомени на Сашо Кирчев са свързани с гълъбите. Докато сменял жилища във Велико Търново те неизменно били с него. На Картала, вече семеен, направил първите си хубави гълъбарници в таванското помещение. Всъщност, от тогава, било 1985 г., той се занимава по-сериозно с отглеждането им. Не може и до сега да си обясни как се е получило, а и в рода му няма такива хора.

За съжаление и след него не се очертават, защото нито децата му, нито 7-те му внука се интересуват от гълъбите. Пък и въобще младите трудно се хващат, защото гълъбите изискват много грижи. Няма почивни дни, празници или отпуск. Единственото отсъствие, което Сашо си позволява, е когато ходи на състезания, и то най-много за седмица. Тогава поверява гълъбите си на друг гълъбовъд, колкото да ги нахрани и да им смени водата.

В момента гледа около 300 гълъби. Точната бройка му се губи, защото сега е периодът на размножаване. Отглежда две породи - ориенталски мевки с двете му разновидности -блондинет и сатинет, и датски летач.

Отнася ли се до гълъбите Сашо Кирчев си е жива енциклопедия

С часове може да говори за всичко, свързано с тях – хранене, навици, породи, селекция, която определя като най-главната, най-трудната, но и най-сладка част от гълъбовъдството.

Много е чел, както в интернет, така и научни разработки, но най-вече огромния му опит го прави толкова компетентен. А знанията му за тези красиви птици са наистина впечатляващи. Оказва се, че в света има около 1100 породи гълъби, официално признати от Европейската федерация, в която членува и България.

На практика обаче те са поне над 10 хиляди, уточнява Сашо, защото в останалия свят – Близкия и Далечния Изток, Южна Америка, нещата не са добре организирани и никой не знае колко типизирани породи гълъби има там. Има и много хубави български породи. Истинско постижение за родното гълъбовъдство е, че в последните няколко години 20 наши са признати от Европейската централа, която сега се намира в Швейцария.

Гълъбът - символ на мира, въобще не е миролюбиво животно

Това е първият мит, който трябва да бъде развенчан, според Сашо Кирчев. „Те живеят на двойки, защитават гнездото си, своята територия, дори с цената на живота си. В голяма част от времето си гълъбите водят постоянни битки помежду си. Ревниви птици са. Мир и любов цари между двамата, но спрямо останалите никак не са мирни”, разказва иначе безкрайно влюбения в тях мъж.

Различно се поддават и на дресировка, която е изключително важен елемент от доброто представяне на гълъба на всяко състезание. Едни са по-податливи, други - не толкова. А трети са родени таланти. Мнозина от колегите ми подценяват дресировката, от там идват и провалите, уточнява той. Дресурата трябва да започне буквално от момента, когато гълъбчето стане самостоятелно. Но харизмата и виталността на гълъба не можеш да я възпиташ. Тя трябва да е вродена и това е пак част от селекцията.

Гълъбите имат и интересни поведенчески навици

Малките се люпят напълно безпомощни, големи в началото около 2 см. Слепи са, родителите им подават храната в човките им, за разлика от пилето или фазанчето, които след 30 минути от появата си на бял свят тръгват и почват да търсят храна. Чак след около месец започват да се хранят самостоятелно. Затова е и трудно отглеждането им, признава Сашо Кирчев.

И при тях има много болести, изискват се изключителни грижи и при най-малките признаци трябва веднага да се вземат мерки. При салмонелозата загубите могат да стигнат и 100 %. Няма и ветеринарни лекари, които да се занимават с гълъбите. Затова гълъбарите често прибягват до съветите на Сашо, заради големия му опит. Според него, въпреки суровите, понякога, зими у нас, гълъбите много добре се приспособяват и по-добре е да се гледат на открито.

Съвременната наука още не е разбрала на какво се дължи ориентацията на пощенския гълъб, макар че теории не липсват. Малко хора знаят, но това си е отделна порода. Сашо Кирчев също я отглежда, даже се е състезавал с пощенски гълъби. Пощенският гълъб винаги се стреми към собствения си гълъбарник, разказва той. Води го единствено инстинкта. Връщат се от хиляди километри, без да са виждали пътя.

Ето как ставала и размяната на писма с пощенски гълъби между два замъка, например. Във всеки от тях отглеждали от породата. Хваща се гълъб на собственика, който трябва получи писмото, прикачва се съобщението и същият този гълъб се пуска да лети. В резултат на инстинкта му да се прибере вкъщи, писмото стига до адресата. И това е целият механизъм. Според най-разпространената версия пощенските гълъби се използвали за пренасяне на съобщения още в древен Египет. Но съвременната порода е селектирана в Белгия през 19-ти век.

Има породи и на изчезване. Една от тях е българската „чилбулии” (от турски, „житен клас”), която е селектирана в Русенско. Стара порода, от времето на турското робство, затова и името й е такова. Красиви, дълги, но ниски гълъби, с червена шарка на шията и с хубав темперамент. За съжаление, породата не успява да придобие популярност и вече от нея има единични екземпляри и то само в посочения регион.

Гълъбарите навсякъде по света са едни и същи

„Няма никакво значение от коя страна си. Разбираме се прекрасно, на всякакви езици. Аз – от всички по малко, т.е. нищо сериозно. Но ние говорим за едни и същи неща. Дори на германеца на български да му кажа нещо, пак ме разбира.

Създават се страхотни приятелства”, споделя Сашо Кирчев. За негово съжаление, във Велико Търново истинските гълъбари са по-малко от 10. Гълъбовъдството в старата столица е много слабо разпространено, което му се струва странно. За разлика от региони като Шумен, Търговище, Сливен, Ямбол, да не говорим за Северозапада, където ври и кипи.

И Сашо Кирчев продава от време на време от своите птици, макар винаги да му е трудно да се разделя с тях. Комерсиалната страна на нещата още в началото той е забутал на заден план. Защото винаги напред излиза любовта му към гълъбите.

Автор: Ана Райковска
Източник: regnews.net

 



ИНФОРМАЦИЯ

Няма добавени мнения!

Още новини свързани с гълъбарството: