Вход Търсене

Египетски суифт

Снимка на гълъбУважаеми гълъбовъди,

В помощ на всички Вас, предоставям преведени стандартите на породата Египетски Суифт, заедно с нейните подгрупи.

Стандартите са придружени от съответните снимки за по-голяма яснота.

За основа и сравнение на преводите са ползвани няколко египетски сайта, както и книгите:

- "Тhe book of standards" 1996. ISBN 977-19-0924;
- "Тhe pigeon", Wendell M. Levi;
- "The international pigeon standards" 15th edition, George F. Twombly

Можете да се запознаете със стандарта на породата Египетски Суифт от ТУК.

Надявам се, че усилията които бяха положени за превода на необходимата литература ще допринесат за популяризиране на породата Египетски Суифт в нашата страна и увеличаване на нейната популация.

С уважение: С. Сарандев


ОЩЕ ЗА ПОРОДАТА

Египетските суифтове са група от няколко под породи описани за пръв път в книга през далечната 1938 от г-н Мустафа Галем. Книгата може да бъде намерена във почти всички по-големи библиотеки в Египет. Последното й издание е комбинирало познанията на повече от 15 видни египетски познавачи на тази порода. Книгата съдържа описание на всички подвидове Египетски суифтове, както и няколко породи Шами (Сирийски и Ливански). Основните рисунки, които са включени в изданието илюстрират стандартите на всеки един подвид на породата. В предисловието на книгата се обяснява причината за издаването й, а именно че качествата на птиците, които се участват на изложби в Англия или Германия, не отговарят в действителност на истинските оригинални специфики на тази порода.

Основни характеристики на породата: Наклонено и широко тяло с вдлъбнат гръб. Ниска стойка изразена чрез къси крака и изправено положение на тялото. Въртяща се малка глава с къс клюн. Краката са без оперение под коляното. Всички гълъбари дали името на породата Суифт, са я сравнили с друга порода гълъби, а именно Чимни Суифт. Тази порода притежава богато и лъскаво оперение с блестящи дълги пера, покриващи малкото тяло на гълъба. Тялото на Египетския суифт отглеждан на свобода не е толкова слабо, както на този отглеждан специално за изложби, и свободния няма толкова богато оперение. Свободно отглежданият е с един или два инча по къс от изложбения, но същевременно и единия и другия рядко губят пера. Краката на свободния са по скоро средни по размер, докато при изложбения те са по-къси. Главата е също по-голяма от тази на изложбената птица.

В Египет има достатъчно на брой гълъби, които са в резултат на кръстоска между свободен и изложбен екземпляр, като по този начин качествата на двата подвида са обединени. Крайната цел на гълъбарите е да се постигне една комбинация от добре летяща и издръжлива птица, която да притежава изложбени качества.

Недостатъци при породата: широка глава, загуба на пера, особено при птиците, които не могат да летят и са изложбени. Дълги крака с висока стойка. Чупливите и прекалено дълги пера придават на птицата разпердушинен вид, като че ли губи оперението си. Птици с качулки, с изключение на групата с бели опашки. Накъдрянето на перата е индикатор за появата на атавизъм (производство на поколение подобно на предшестващото) или израждане на породата, като това трябва да се отбягва.

Малката глава на Египетския суифт е като, че ли забита на късия и як врат на гълъба. Това в действителност е една от особеностите му. Тази порода може лесно да се развъжда и да се спазват всичките й стандарти, с изключение на един – размера на главата. Въпросът е колко точно трябва да е малка главата, особено като се има в предвид, че става въпрос за птици в няколко размера на тялото и няколко размера на главата. За радост на гълъбарите съществува просто правило, което може да се следва. Главата, гърлото и гърдите са в форма на конус, като главата остава на върха в центъра, а гърдите оформят широка основа. Колкото е по-голяма основата, то и главата е по-голяма, с други думи размера на главата трябва да е пропорционален на размера на гърдите. Очни белези: Специално за очните белези е изписано много в книгите за тази порода. Черното в центъра на окото се нарича зеница а около него е ириса. Клепачът е също водещ при селекция на породата.

Египетския суифт се подразделя на следните подвидове:

1- Сафи: прилича на Африканския бухал по глава и лицето; но все пак главата при тази разновидност е по-малка. Тялото е дълго и наклонена каквото е при всички Египетски суифтове.

2- Отати: Ясно изразената Андалусийска окраска заедно с други черти придават на тялото уникален цвят, който контрастира на бледо платинения врат. Къс и среден клюн.

3- Анбари-Асмар: Чисто черен и черен с бели махови пера. Клюнът е къс до среден, прав, силен и затъпен както е при Отатите.

4- Ахмар Гохзар: идентичен на Отатите и на Анбарите с изключение на цвета. Той е дълбок, богат и ясно изразен в червено.

5- Болк: Бяло тяло, белязано с цветни капаци и бузи. Цветовете са шарени индиго, синьо, жълто, черно, червено и др.

6- Месауед: Черна птица с бяла опашка и крила. Къс до средата, як и здрав клюн

7- Рехани: Техните бронзови и жълти вратове отличават тази група. Клюнът е къс, затъпен и леко издължен.

8-9-10: Караканди, Абси и Халаби: Те всички притежават солиден цвят на тялото с изключение на бялата опашка. Някои имат и добре оформен качул.
Каракндите има синьо тяло без черни ивици, Абсите са в солидно черно. Първите две имат слаби клюнове и много напомнят на ролерите, Халабите са със силно червена окраска, и набит клюн.

11-12: Египетски Халаб(чисто червен) и Египетски Абски (чисто черен): те имат бяла опашка и затъпено лице.

11- Коджок: Очевидно произлизащ от турска дума, която означава къс. Среща се в много цветове и прилича много на африканските и немските бухари.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: