Вход Търсене

Словашки гушест

Снимка на гълъбСЛОВАШКИ ГУШЕСТ

Стандарт

Произход:
Западна Словакия, по специално в Миява, Пиещяни, Нове Место над Вахом.

Обща характеристика:
Породата се характеризира с масивно, ниско телосложение, много добре развита гуша, жив темперамент и висока плодовитост.

Ред на оценяване:
1. Гуша, форма на тялото, рисунък.
2. Стойка и осанка, цвят и блясък, оперение и клюн.
3. Околоочни пръстени, структура на перата и други характеристики.

Признати цветове:
1. Едноцветни:
- черни;
- жълти;
- червени.
2. Лентови, с цвят на лентите:
- черни;
- сини;
- бели;
- червени;
- жълти;
- сребристи;
- светло-жълти (хермелин);
- пепелно-червени;
- пепелно-жълти;
- пепелно кафяви.
3. Пръскани:
- черни;
- жълти;
- червени;
- кафяви.
4. Ковани:
- сини;
- черни;
- жълти;
- червени.
5. Петнисти (доминантни): във всички основни цветове.

Глава:
Леко издължена, сравнително голяма, с широко и умерено високо чело, добре закръглена.

Очи:
Тъмни.

Околоочни пръстени:
От розови до червени на цвят.

Клюн:
Силен, широк в основата, горния край на клюна е леко извит. При всички разновидности е с телесен цвят.

Восковица (ноздри):
Слабо развита, с бяло покритие.

Цвят:
При всички цветове трябва да има чисто и равномерно разпределение на цвета.
При черните, червените, жълтите и сините цвета е наситен, с открояващи се ленти,
при сините бяло-лентови - небесно син,
при сребристите - сребристосив-син,
при бледожълтите (хермелин) - бледожълт.

Блясък:
При черните: синьо-зелен на тялото, зелен на гушата,
при червените: червен на гушата, синьо-зелен на тялото,
при сините чернолентови: тъмно зелено на гушата,
при сините белолентови: маслинен,
при жълтите: розов и златисто-жълт, в това число и крем,
при сребристите: сребрист.

Структура на оперението:
Късо, обилно добре прилепващо, без усукване.

Рисунък:
Основния цвят е по цялото тяло, само главата и маховите пера са бели. Границата на оцветяването на главата е очертана с линия на 1 см по-ниско от клюна, и на 0,5 см по-ниско от очите в правилно очертана линия.
Крилете от двете страни имат от 4 до 8 бели махови пера, разликата от 1 перо не се счита за грешка. Лентите на крилете при всички цветове са тесни, добре изразени и издължени, непрекъснати. При черните, червените и жълтите бялопоясни рисунъка на лентата трябва да е равномерен.
При пръсканите шията, гърдите и щитовете на крилете са с бели петна, другите части на тялото с изключение на главата и маховите пера са с основния цвят, рисунъкът трябва да е равномерен.
При кованите има равномерни резки на щитовете на крилете.
Петнистите имат равномерно разпределени триъгълни петна на щитовете на крилете, които в края на щита постепенно се разширяват и увеличават.

Телосложение (тяло):
Сравнително късо, масивно, изглежда силно и темпераментно, с широки рамене и мускулести гърди.

Гуша:
Голяма, широка, не е сплесната от двете страни, разширена в горната третина на гушата, с крушовидна форма, клюнът лежи на гушата.

Криле:
Силни, мускулести, добре прилягат към тялото, приблизително 2 см по-къси от опашката, на която лежат.

Опашка:
Сравнително къса, състои се от здрави, широки рулеви пера.

Крака:
Средно дълги, здрави, ходилата и пръстите на краката са неоперени, червени, ноктите са розови.

Стойка:
Вертикална, под ъгъл около 45 °.

Недопустими недостатъци:
- малко тяло;
- атипична стойка;
- бисерни или различни очи;
- тъмни петна на клюна;
- сив или силно изразен пепеляв цвят при червените, жълтите и черните;
- петна на главата и клюна по ъглите;
- цветни пера закриващи околоочните пръстени;
- махови пера на крилете по-малко от 4 или повече от 8;
- разлика от 3 или повече бели махови пера;
- цветни пера между белите махови или крайни цветни пера;
- бял гръб, бял стомах, бели „панталони”;
- при напръсканите рисунъка на шията е свързан с бялото оперение на главата;
- ръждив блясък на гушата.

Големи недостатъци:
- при кованите и петнистите - размит рисунък;
- хоризонтална, дълга и тънка фигура;
- голямо пресичане на крилете;
- слабо развита гуша;
- кръгла или издута на една страна гуша;
- широки и прекъснати ленти;
- неравномерна структура на рисунъка при напръсканите;
- слабо изразен блясък на оперението;
- дълга, широка, раздвоена, разширена в края опашка;
- оцветяване на ноктите;
- кафяви ресни около лентите;
- навити (накъдрени) пера.

Малки недостатъци:
- малка, тясна глава;
- плоско теме;
- бледи околоочни пръстени;
- дълъг, тънък клюн;
- восковицата не е напудрена;
- блясък: при черните - виолетов, при червените - бронзов, при жълтите - сребрист или зелен, при сините – много розов или сребрист, при сребристите - розов;
- не много ясен рисунък на главата или под брадичката;
- неголямо бяло петно на клина и коремчето;
- дълга опашка и криле;
- разлика в броя на белите махови пера.

Пръстен: 9 мм.


ОЩЕ ЗА ПОРОДАТА

Словашкият гушест гълъб в наши дни все по често се среща на всяко едно изложение, като той отдавна се е разпространил далеч от пределите на своето родно място. За първи път тази порода е била представена на изложба в Братислава през 1925 година. Породата е родом от Поважия, където тя е най-многочислена в селските райони. По тези места гълъба е развъждан от незапомнени времена.

Съгласно събраните устни сведения, Словашкия гушест гълъб се отличава с изключително мощно и силно телосложение, съответстващо на темперамента му по време на полет в търсене на храна. За жалост вследствие на кръстоска с приходящи други породи, този красив гълъб е станал с по-малки размери, като неговото място малко по малко се заема от други чужди породи.

В селските райони този вид гълъб все още се съхранява в оригиналния му вид, но за съжаление не му се отдава нужното внимание. Благодарение на неуморните усилия на К. Слимак и на ред други словашки гълъбари състоянието на Словашкия гушест гълъб сравнително много се е подобрило. През 1952 година в село Ново Месте над област Вага основали Клуб на гълъбарите, специализиран в развъждането на Словашкия гушест гълъб, който клуб обединил всички любители на тази порода.

Размера на гърдите измерен през капралната гъвка на крилата се колебае от 30 до 35 см, теглото на възрастен екземпляр достига от 500 до 800 гр. Основните характеристики на тази порода са мощната и яка фигура, съответстваща на нейния темперамент (подвижност), летателни качества, плодовитост и грижа за потомството (гълъбите от тази порода се грижат за своите малки цяла година, даже зимата когато си сменят перата).

Твърде големи и тежки птици, които губят своята елегантност и други свои добри качества за сметка на своята продуктивност. Главата при Словашкия гушест гълъб е немного продълговата, достатъчно голяма и здраво разположена, изпъкнала, с почти отвесно чело. Иззад бялото оперение гълъба се оказва много по-малък отколкото е в действителност на външен вид. Линията очертаваща контур от основата на клюна до тила, образува красива правилна дъга.

Клюнът е силен, горната част му е леко свита в края. При всички цветове на оперението клюна трябва да е розов и с малка, като че ли напрашена в бяло носовица. Очите са тъмни, кафяви, които изглеждат много изразителни на белия фон на оперението. Около очните кръгове са тесни и розови.

Шията е със средна дължина и се явява почти като продължение на изправената фигура на гълъба. Словашкият гушест гълъб има къси крака, затова ъгъла на изправяне е не много голям (около 50°). Гуша- цилиндрична-крушовидна, голяма, и в горната част широка, като придава на гълъба много характерен вид и подчертава неговото късо и масивно туловище.

Словашките гушести гълъби са добри и издръжливи летци. При тях са развити много силни и здрави крила, малка къса опашка, леко лежаща на тях, но не се скрива. Опашка средна по размер. Цветът на оперението при този гълъб е много красив. При всички разновидности на цветовете горната част на главата е бяла. Границата на белият цвят е откроена и преминава непосредствено под клюна и очите, описвайки правилна дъга около главата. Броя на маховите пера е от 4 до 8 (във всяко едно крило броя им е еднакъв) и винаги в бяло.

Освен едноцветните разновидности съществуват също и петнисти гълъби: шията, капаците на крилата и гърдите при тях са с бели петна, а останалата част (без бялата глава и маховите пера) е в равномерен какъвто и да е основен цвят. Окраската трябва да е ярка, равномерна по цялото тяло и блестяща. При черните разновидности блясъка трябва да е синьо-зелен, при сините – зелен, при червените- червен, при жълтите – златисто жълт.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: