Вход Търсене

Елзаски гушест

Снимка на гълъбЕЛЗАСКИ ГУШЕСТ

Произход:
Френска порода гълъби, парадоксално непозната на френските гълъбовъди в средата на страната. Въпреки всичко, това е един чудесен гълъб с темперамент, превъзходен родител, който изхранва много добре малките си. Той е един декоративен гълъб, типично елзаска кръстоска, създадена основно в региона на Ажно и околностите, където откриваме един тесен кръг негови отглеждачи. Въпреки че неговият произход е доста объркан, най-вероятно той е произлязъл от кръстоска между Френски гушест (Амиен) и Хесенси гушест. Това е твърде възможно, тъй като той има съвсем същата окраска като първия споменат, и краката и тялото на втория.

Характер:
Жив гълъб, който обича свободата и не се колебае да отиде да си търси храна из полето, без при това да се отдалечава твърде от гълъбарника си. Той също така добре се адаптира към живота в птичарник, но той трябва да бъде голям, тъй като той обича да се развива на голямо пространство.

История:
Откакто пристигнах в Елзас, преди 44 години, аз съм живял 3 години в Брумат (на 18 км. Северно от Страсбург). Работех в Страсбург, и когато времето позволяваше, ходех на работа с колело. Имах удоволствието да се наслаждавам на пейзажа, и си спомням как един ден видях в двора на една ферма гушести гълъби. Попитах фермера за името на породата, но той не успя да ми разясни. За него това бяха гълъби, отглеждани за ядене, за да разнообразят удоволствията на масата.
Доста по-късно разбрах, че това е Елзаски гушест. Също така научих, че преди Втората Световна война този хубав гълъб е населявал множество фермерски дворове, и че е бил твърде модерен за отглеждане в началото на века. Войната през 1939 – 1945 унищожила почти всички развъдници в Елзас. След войната бившите гълъбовъди, вълнуващи се от тази порода, малко по малко възстановили развъдния фонд, който притежаваме сега в Елзас.
Ние можем да открием в наше време Елзаски гушест на изложбите в Ба-Рен, или именно в Ажно (Хагенау) и околностите, също както и на голямото международно изложение, което се провежда всеки три години в Страсбург, огранизирано от Обединението на гълъбовъдите от Ба-Рен. От няколко години насам ние преоткриваме разцветки като жълто и червено, които бяха напълно изчезнали.
При някои екземпляри се появяват от време на време пух или съвсем малки перца на тарсуса (горна изпъкнала част на крака от пръстите до глезена) и пръстите. Препоръчително е да не се запазват тези екземпляри, тъй като това може да се унаследи.

Бъдеще на породата:
Понастоящем, има десетина развъждачи в Елзас. Най-значителният развъдник е на Клод Хайнц. На международната изложба в Страсбург, която се проведе на 27 и 28 ноември 1999, бяха представени 23 Елзаски гушести. Съществува „Братство на развъждачите на Елзаски гушест”, чието седалище е в Ажно (Хагенау).
Моето желание е Елзаския гушест да намери отново своето място, което той заслужава не само сред любителите в района, откъдето е по произход, но и сред многобройните гълобовъди във Франция.

Шарл Кирос

Стандарт на породата Елзаски гушест

Общ вид:
Голям гълъб, с дължина 40 до 45 см според пола си, широкоплещест, при това благ, и притежаващ добре развита гуша, държи се доста изправен, между 30° и 45°. Пропорциите са приблизително 3/5 отпред, и 2/5 зад краката.

Глава:
Гладка, средно голяма, пропорционална. Линията на главата трябва да представлява правилна крива от основата на клюна до тила.

Клюн:
Със средна дължина и сила, не трябва да е тънък. Цветът е в зависимост от разновидността на оперението. Восковицата е гладка и малка.

Очи:
Като на петел, с червено-оранжев ирис, обиколката на окото е тясна, цветът варира, но не трябва да е червен.

Шия:
Дълга, за да държи гушата на височина.

Гуша:
Обемна, голяма, добре съединена с гърдите и с по-голям размер към върха. Добре закръглена във всичките си части.

Гърди:
Добре развити, без да са прекалено големи.

Гръб:
С достатъчна дължина, в хармония с тази на гърдите, наклонен.

Криле:
Със средна дължина, добре прилепени към тялото, лежат на опашката без да се кръстосват.

Опашка:
Със средна дължина и ширина, без нищо излишно по нея, явява се продължение на гърба и не трябва да докосва земята.

Крака:
Силни, със средна дължина, добре раздалечени, нито извити навътре, нито навън, гладки и добре балансиращи тялото на птицата.

Разновидности на цвета на оперението:
Черен, изцяло син, или на ленти и „кован”, червен или мътно жълт, “кован”, с цялостен „щит”, червен или рецесивно жълт. Червените или жълти разновидности са общо взето червени или мътно жълти с цялостен „щит” и със светли махови пера. Също така могат да се открият и червени или мътно жълти екземпляри на базата на червено или мътно жълтото, с оцветени махови пера. Цветовете трябва да са интензивни.

Цветове и окраска:
Тялото е оцветено, с изключение на един малък бял нагръдник във форма на полумесец. Основните махови пера трябва да бъдат бели. Изисква се да бъдат минимум 5 на брой. Цветът на трътката е без значение.

Големи недостатъци:
Твърде къса шия, лоша форма на гушата, различни очи, които текат или са твърде светли, твърде големи или зачервени клепачи, раздвоена или твърде разперена опашка, следи от пера по торса, бели пера по корема, недостатъчно издигната стойка, следи от “подплънки”, открит гръб, крила извити като кораб, прекъснат или „украсен” полумесец, липса на нагръдник, светли пера под крилата (измит цвят). Забележка: белият анус не се счита за голям недостатък, ако е покрит с оцветени пера като корема, или ако е в съответствие с бели основни пера в достатъчен брой. Бял гръб или корем, със видимо бели кълки че счита за недостатък.

Оценяване:
Общ изглед, поведение, размер, гуша, цвят и окраска. Забележка: минималният брой на основните бели пера е 5/5 (на двете криле), като се счита, че идеалният брой варира от 8/8 до 10/10, и че симетрията е желана, но не задължителна.

Пръстен: 9 мм.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: