Вход Търсене

Софийски с качул

Снимка на гълъбСОФИЙСКИ ШАРЕН КАЧУЛАТ (ТАЖЛИЯ)

За пръв път породата е описана през 1903 година, като се набляга главно на летателните й качества. Това ни дава основание да смятаме, че създаването и е преди повече от 150 години.

Цар Борис 3 е бил огромен любител на тази порода и в двореца на последния етаж е отглеждал над 500 бр.

Това е гълъб с жив темперамент, интересна окраска и добри летателни и акробатични качества. Има много любители, които са посветили целия си живот за подобряването на тази порода. Развъжда се предимно в град София и Софийска област

Тяло - като на обикновен уличен гълъб. Мерено от върха на човката, до края на опашката не по-дълго от 30 см. Покрито с гъста и стегната перушина.Стойката му е изправена с широки гърди и горда осанка.

Глава - валчеста с широко и високо чело, което се издига почти отвесно. Гледана отстрани главата изглежда малко ъгловата. Качулката е задна, с добре развита горна част, стърчаща над темето и със строго симетрични странични розетки.

Клюн - средно дълъг и дебел, с леко завита надолу горна част. При черните, сините и тъмните цветове клюнът е с рогов цвят, при червените и жълтите е бял, а при другите междинни цветове варира от светъл до рогов.

Очи - бисерни, с възможно по-светъл ирис. При белите очите са тъмни.

Очни пръстени - гладки, нежни, не много големи, светли при всички цветове.

Врат - къс, леко извит.

Гърди - широки и изпъкнали.

Крила - не много дълги. Стремежът е да се носят под опашката ( япия )
Опашка - средно дълга погледната от горе да се вижда 2,3 пера, с 12 пера.

Крака - средно къси, червени, без оперение. При черните и сребристо сивите са тъмно червени, а при червените и жълтите са светло червени.При тъмните цветове краката при младите се тъмни, но с възрастта става червени.

Цвят - основните цветове са бял, черен( сеях ), червен ( зумрен ), жълт (кула ) и сив ( юдия ), син( гьок ) ( Развъжда се още и в междинни цветове - опушено сив, сребристо сив, тъмно червен с черен оттенък( каналия ), сиво-червен, ръждиво-червен, сиво-жълт (ръждив ), синьо-жълт, бледожълт.

Шарка: Основните шарки,които се допускат до изложба са два вида Карабаш и Балакчия
1. Затворен белощитник - (Карабаш) - цветни са главата, гърдите и крилата (всички летателни и покривни пера), с изключение на раменете и гърба, където се очертава правилен бял кръг от малки покривни пера. Опашката е бяла. Бяла е и задната част на качулката, като се образува широк бял шал, който отпред се прекъсва доста широко до началото на качула. Предните перца на качулката са цветни с основния цвят на гълъба, а отзад качула трябва да е бял. Колкото е по-широк основния цвят на гърдите, толков е по добра шарка, когато отпред е широк от основата на качула и не се прекъсва с бял шал се нарича ( Каплан карабаш ).
2. Отворен белощитник - ( Балакчия ) същата шарка с тази разлика, че само летателните крайни пера трябва да са с основния цвят на гълъба и поне 10 на брой. При което крилото изглежда почти бяло само летателни ( първи ред ) са цветни. (Балакчията) трябва задължително отпреде на гърдите да са вързани! Колкото по широко, толкова по добре, а когато гръдите са плътни изцяло с основния цвят на гълъба е перфектната шарка, която вече носи наименованието ( Каплан балакчия ).

Големи грешки: бисерни очи при белите, тъмни очи при цветните, различно оцветени очи, дълъг клюн, черен клюн при жълти, червени, бели, цветни очни пръстени, ниско чело, тигрова шарка, неправилна качулка, високи крака, облечени крака, тънко и дълго тяло, тесни рамене, гърбаво и водоравно тяло, силно размит основен цвят, цветен качул от задната страна, тъмно перо в опашката ( курак ).

Малки грешки: крила над опашката, няколко бели перца в основния цвят, цветни перца в бялото петно на гърба, бели перца в тъмния шал, бели перца по главата, избеляли летателни пера.

Пръстен - 7 мм.

Последна редакция на Стандарта: 01.05.2020 год.
Николай Тачев - Еди


СОФИЙСКИ ШАРЕН КАЧУЛАТ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

За пръв път породата е описана през 1903 година, като се набляга главно на летателните й качества. Това ни дава основание да смятаме, че създаването и е преди повече от 150 години.
Това е гълъб с жив темперамент, интересна окраска и добри летателни и акробатични качества. Има много любители, които са посветили целия си живот за подобряването на тази порода.
Тяло - като на обикновен уличен гълъб. Мерено от върха на човката, до края на опашката не по-дълго от 30 см. Покрито с гъста и стегната перушина.
Глава - валчеста с широко и високо чело, което се издига почти отвесно. Гледана отстрани главата изглежда малко ъгловата. Качулката е задна, с добре развита горна част, стърчаща над темето и със строго симетрични странични розетки.
Клюн - средно дълъг и дебел, с леко завита надолу горна част. При черните птици е с рогов цвят, при червените и жълтите е бял, а при другите междинни цветове варира от светъл до рогов.
Очи - бисерни, с възможно по-светъл ирис.
Очни пръстени - гладки, нежни, не много големи, светли при всички цветове.
Врат - къс, леко извит.
Гърди - широки и изпъкнали.
Крила - не много дълги. Стремежът е да се носят под опашката.
Опашка - средно дълга и широка, с 12 пера.
Крака - средно къси, червени, без оперение. При черните и сребристо сивите са тъмно червени, а при червените и жълтите са светло червени.
Цвят - основните цветове са бял, черен, червен, жълт и сив. Развъжда се още и в междинни цветове - опушено сив, сребристо сив, тъмно червен с черен оттенък, сиво-червен, ръждиво-червен, сиво-жълт, синьо-жълт, бледожълт.
Шарка:
1. Затворен белощитник - цветни са главата, гърдите и крилата (всички летателни и покривни пера), с изключение на раменете и гърба, където се очертава правилен бял кръг от малки покривни пера. Опашката е бяла. Бяла е и задната част на качулката, като се образува широк бял шал, който отпред се прекъсва доста широко. Предните перца на качулката са цветни.
2. Отворен белощитник - същата шарка с тази разлика, че поне 10 крайни махови пера са бели, а бялата част на врата може да премине и отпред на гърдите под формата на гердан.
Големи грешки: бисерни очи при белите, тъмни очи при цветните, различно оцветени очи, дълъг клюн, черен клюн, цветни очни пръстени, ниско чело, тигрова шарка, неправилна качулка, високи крака, облечени крака, тънко и дълго тяло, тесни рамене, гърбаво тяло, силно размит основен цвят.
Малки грешки: крила над опашката, няколко бели перца в основния цвят, цветни перца в бялото петно на гърба, цветни перца в белия шал, леко избеляване на основния цвят по главата и края на крилата.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА СОФИЙСКИЯ ШАРЕН С КАЧУЛ

Тази порода е давала винаги добри гълъби летачи затова е необходимо тези качества да се предпазят от физическо отслабване и нарушения в екстериора, които се явяват последствие от постоянното отглеждане на волиера (затворени).
Обща характеристика: Живи, гиздави гълъби с гордо изражение и здрав външен вид.
Дължина: Не по - дълги от 30см. мерено от върха на човката до края на опашката.
Тялото трябва да бъде покрито с гъсти и стегнати пера.
Глава: Валчеста с широко повдигнато чело, като частта над човката се издига нагоре почти отвесно: гледана от страни да изглежда малко ъглова.
Качул: Пълен, с добре развита средна част и странични розетки, отпред в цвета на гълъба а отзад бял, с твърди дълги пера които да стърчат над главата.
Човка: Средно дълга и дебела до 1 - 1, 2см широка в основата като горната част е слабо завита надолу. При черните тя е с рогов цвят, при червените и жълтите тя е съвсем светла, а при другите междинни бои тя варира от рогова до светла.
Очи: Бисерни.
Очни венци: Добре развити, светли при всичките цветове.
Шия: Къса, извита.
Гърди: Широки и изпъкнали.
Крила: Не много дълги, да бъдат пуснати под опашката, без да допират земята, носенето на крилата под опашката се допуска но при оценка се наказва.
Опашка: Средно дълга с 12 добре развити пера.
Крака: Къси, неоперени, при черни и сребристо сиви са тъмно червени, при червени и жълти са светло червени.
Цветове: Основни: черна, кърваво червена, златисто жълта. Междинни: сиво - черна, ръждиво червен, сив, сиво жълт, синьо жълт, бледо жълт. Шарки: Затворен белощитник. Оцветени са главата, гърдите и крилата(всички летателни и покривни пера) с изключение на раменете на които се образува правилен бял кръг от малки покривни пера. Отворен белощитник. Оцветени са главата, гърдите, и поне 10 от летателните пера, рамената трябва непременно да бъдат бели. Когато главата и гърдите се свързват с правилна широка лента, оцветена в основната боя, при оценката се прибавят 5 точки. Единични боядисани пера в белите полета не се считат за грешки.
Стойка: Горда, жива, поради късите крака ниска което изпъкват облагородените качества на породата.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook