Вход Търсене

Ростовски

Снимка на гълъбРОСТОВСКИ ГЪЛЪБИ

Тази порода гълъби са внесени от бившия СССР и са широко популярни в нашата страна, наричат се още статни.
Тялото им е малко, с нежна глава, къса бяла човка.
Опашката е силно пречупена, широка, а крилата са под нея.
Краката са много къси, с гащи.
Разцветките са в черно, жълто и кафяво. Срещат се и сиви гълъби. Някои ги наричат млечни или сребристи.
Снасят редовно оплодени яйца, излюпват ги, но обикновено след 7-10 дни мъжкият екземпляр започва да "гони" женската за ново снасяне и малките се изоставят. Затова и тук трябва да се прилага методът на подлагане на яйцата за мътене под гълъби от други породи.

СТАНДАРТ І
Общ външен вид: снажни гълъби с хоризонтална стойка и силно намален корпус. С повдигната широко разперена опашка, обилно покрити с пера крака, отгъната назад пулсираща шия. При ходене гълъбите от тази порода разклащат целият си корпус, както в надлъжно, така и в напречно направление по хода на движението си.
Размер на гълъбите: малки по размер, между 28-30 см, като правилото е колкото са по-малки, толкова по-добре.
Глава: неголяма, многостранна, със закръглено чело и леки задтилни изпъкналости, с плоско теме, и с широко чело. Челната изпъкналост е малко по-висока от тилната. Приветства се загладената форма на тилната изпъкналост или най-добре е нейното отсъствие.
Очи: светли, сребристо – бисерни.
Околоочие: бяло, с ширина не повече от 1 мм. Колкото по-широко, толкова по-добре.
Клюн: бял, тъп, удебелен, не повече от 10 мм по линиите на разединяване, плътно затворен, с направление надолу, но без да съвпада с линията на челото и не перпендикулярен на него. Ъгълът между линията на челото и линията на разединяване на човката е тъп, между 120 – 140 градуса. Гъбичките са малки, бели, плътно прилягащи към клюна. Под клюна и над клюна са бели с телесен оттенък.
Шия: със средна дължина, тънка към главата, огъната назад – “с лебедова форма”, и с пулсации.
Гърди: широки, закръглени, леко повдигнати.
Гръб: много къс, практически не се вижда, в плещите широк.
Туловище: късо, във възбудено състояние силно се разклаща напред-назад, а при ходене и в страни.
Криле: къси, не плътно прилепнали към туловището, отпуснати под опашката, но не се допират до пода, не се пресичат, разположени паралелно на туловището.
Опашка: широка, разтворена на не по-малко от 90 градуса, къса - не по-дълга от 14 см, плоска - едноредна, 16-18 пера, ъгъл на повдигане от пода – не по-малко от 60 и не повече от 90 градуса.
Крака: къси, като разстоянието между пода и корема на гълъба да не е повече от 1 см. Краката са широко поставени. При ходене гълъбът пристъпва от крак на крак, като се поклаща напред –назад и в страни.
Оперение на краката: не по-дълго от 6 см, оперението наподобява шпори, пръстите на краката са червени, а ноктите бели.
Оперение: еластично, блестящо, с широки пера.
Цвят: еднотонни, наситени цветове, с металически отблясък на шията при цветните разновидности от бяло до светло жълто и различен оттенък на червеното от орехово до синкаво-черно. Предпочитание се отдава на ярките цветове.
Малки недостатъци: розов оттенък на очите, оперение на краката по-малко от 6 см, и не по-голямо от 4 см, не голяма сивина на края на клюна, разминаване на линиите на клюна и/или съвпадането им с линията на челото, не ярък цвят, леко продълговата глава, разстояние между пода и корема на гълъба по-голямо от 1 см и не по-малко от 2 см.
Груби грешки: отсъствие на поклащане на корпуса при ходене и треперене на шията и главата, голяма дълга глава, прекалено тънък клюн или по-голям от 10 мм по линията на разминаване на клюна, черен цвят на клюна, перпендикулярен на линията на челото по линията на разминаване на клюна, къса и дебела шия, тесен и по-малък от 900 ъгъл на опашката, дълга повече от 14 см опашка, или овална опашка, ъгъл на повдигане от пода на опашката по-малък от 60 и повече от 90 градуса, пресичащи се и допиращи пода криле, разстояние между пода и корема повече от 2 см, не еднотонен цвят на оперението, червени, жълти или тъмни очи, червено или жълто околоочие, тясно поставени крака, видим гръб.

СТАНДАРТ ІІ
Ростовският гълъб е дребен гълъб с произход Русия. Той дължи своето име на града Ростов намиращ се в южна Русия близо до Азовско море. Появата му в Германия е от началото на 70-те години и е признат в немския стандарт през 1976г. Оригиналността на тази раса е в нейната нетипична морфология - дребен гълъб, нисък, изпъкнали гърди, крила носени под високо повдигнатата опашка, силно треперещ врат, много грациозен.
Основните качества в тази порода гълъби, които са и цел на селекцията и подбора са: стойката на тялото, широка и изправена опашка, изпъкнали гърди, ниски крака, общият облик трябва да е на дребен, грациозен и елегантен гълъб.
Глава:
Дребна и заоблена. Може да е без качул или с качул, като той може да е с розетки или без розетки, и разположена по-високо или по-ниско, това се отнася за всички разцветки, без тези с бели гърди, където е призната само качулатата форма. Главата е дребна и фина, челото - колкото се може по-високо и по-широко. Фините глави, издължени и с тънки (фини) човки, както и плоските са грешка, главата трябва да е добре закръглена.
Очи:
Перлени за всички разцветки, могат да са плътни за белите разновидности или тези с преобладаващ бял цвят, например тигровите. Клепача е широк и бистър (млечен). Грубите очи са грешка, много фините или неправилните (различни по цвят) също. Силно преливащите очи за разновидността “белогръди” не се считат за елиминиращ дефект, за гълъбите чиято окраска на главата се доближава до стандарта, както и оранжевите очи за някои още по–редки разновидности като: сини, червено-пепеляви, жълто-пепеляви, маслинови, белогръди.
Човка:
Със среден размер, добре закотвена в основата си, широка. Грешка са по-дългите, фини, потопени (тоест ъгълът на човката минава под основата на окото). Светла на цвят за всички цветове, но малка черна резка е допостима за черните, сините и разновидностите белогръди. Ноздрите са светли.
Врат:
Силен, добре закотвен в тялото, изтъняващ към главата и огънат назад, като в никакъв случай не е прекалено фин. Заедно с главата са прикрепени към гърдите хармонично. В движение, или когато гълъбът е нервен или стресиран, врата трепти (пулсира). Гърлото е добре изрязано. Плътните и едри вратове имат тенденция да дават големи и груби глави, а така също се губи отчасти или изцяло трептенето на шията.
Желателно е по време на оценяването гълъбът да е в действие (движение), но не винаги е възможно това, поради следните фактори: липса на подготовка (дресировка), стрес от пътуването и новата среда, лоши условия на изложбата (шум, осветление, размер на клетките - прекалено големи или много малки, храната, и др.).
Гърди:
Широки, добре закръглени, дълбоки и силно изпъкнали.
Гръб:
Възможно най-къс и широк, формиращ изразен ъгъл между опашката и врата. Кухите, по-дълги, или заоблени гърбове са за избягване.
Криле:
Къси и добре затворени, леко превишават края на опашката. Носят се под опашката и едва докасват пода. За избягване е, когато гълъба буквално се изхвърля назад, и по този начин натиска крилата. Маховите пера са 10.
Опашка:
Характерен елемент на ростовският гълъб, съставена е поне от 14 пера, като може да достигне до 20. Най-добре съставените опашки са от широки пера, които се държат добре едно до друго, като оформят компактна и плоска опашка. Ако перата са над 16, имат тенденция да са по-тесни, което често води до лошо подреждане на перата, и образуване на фуниести или разлистени – с отделени външни пера опашки. При гълъби с много широка опашка, има тенденция на закръгляне й. Опашката се носи възможно най-високо, от най-малко 45 градуса, докато вертикално положение. За предпочитане е да е между 60 и 90 градуса, като този връх обикновено е достигнат, тогава когато гълъбът е силно възбуден или в движение. Когато някои добри екземпляри носят опашката си много ниско, може да е в следствие на лошо уравновесяване на гълъба. За разновидността “Лавандер” лека фризура на краищата на перата на опашката е толерирана.
Крака:
Къси до средни, покрити с пера, които прикриват едва пръстите напред и издължаващи се все повече и повече назад, колкото по дълги са назад по развити са шпорите, и по-ценен е гълъба, като дължината им е 4 до 6 см,
Оперение:
Широки пера, твърди, не много дълги, гъвкави. Това се отнася за всички пера, а не само за тези на опашката. Белите и лавандерите имат малко по-гъвкаво (меко) оперение от другите цветове, защото иначе е трудно да се постигне компактност и коректно оперение.
Цветове и шарки:
Едноцветни:
- често срещани: бяло, черно, червено, жълто, златно, лавандер, синьо, лентово, маслиново.
- по-редки: синьо ковано, силвър, червено/жълто-пепеляво - лентово или ковано, маслиново, белогръди, индиго ,тигрово.
Двуцветни:
- често срещани: черни белогруди.
- по-редки: червени, жълти, сини, дюн - белогръди, червени и жълти с бели капаци (наричани също Урал).
Многоцветни:
- алмонд.
Цветовете трябва да са бистри, за лавандерите цвета трябва да изсветлява към опашката, за белогръдите фона е бял, а цвета е на опашката, главата и вътрешната част на качула, крилата, краката и гърба.
Груби грешки:
Дълго и тясно тяло, високи крака, дълъг и кръгъл гръб, липса на трептене на врата, права опашка, ниско носена, разлистена, пухкава, фуниевидна, и с по-малко от 14 пера опашка, пухкави или свределовидни пера в опашката, дълга и фина глава, плоска или грубата глава, дълъг и фин клюн поставен над основата на окото, рядък качул, голи или слабо оперени крака.
Желани качества:
Роставските гълъби принадлежат към структурните гълъби, а не към цветните гълъби, затова търсените качества се резюмират във: формата и стойката на тялото, опашката и главата.
Оценяване: общ вид, форма и носия, стойка, гръб и опашка, глава и клюн, цвят и окраска.


-> Мнения и оценки (5)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: