Вход Търсене

Ямболски акман

Снимка на гълъбЯМБОЛСКИ АКМАН

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Породата е създадена в Южна България през времето на Османската империя. Името, преведено означава “невинен”, чист. Навярно лъхащата от окраската свежест, чистота, са дали името на породата. Шарката на ямболския и пловдивския акмани е абсолютно еднаква, което идва да ни покаже еднаквия им произход. В екстериорно отношение обаче, птиците са съвсем различни, и затова ги разглеждаме като две различни породи. Няма никакво значение коя порода е създадена по-рано, но все пак за любителите на историята ще посочим, че това е ямболският гълъб. Основанието за това твърдение ни показва факта, че пловдивският е “по-направен”. Това в никакъв случай не ни дава право да подценяваме ямболския, който се радва на интерес в цялата страна, а освен това той е известен и в чужбина, поради факта, че беше показван и сниман на няколко международни изложби.
Наред с красивата си шарка, породата се харесва и заради живия си темперамент, красивия полет и акробатичните умения на голяма част от птиците.
Тяло - като това на уличния гълъб.
Глава - овална с леко удължено теме, без ръбове. Гладка, без качулка. Челото не е високо, но е видимо.
Очи - перлови, нормално големи, със светъл ирис.
Очни пръстени - гладки, нежни, бели.
Клюн - средно дълъг, широк в основата, бял, прав.
Врат - средно дълъг.
Гърди - заоблени, леко изпъкнали.
Гръб - широк, равен, в една линия с опашката.
Крила - средни, прибрани към тялото, носят се над опашката.
Опашка - средно дълга, не много широка.
Крака - средно високи, неоперени, червени, с бели нокти.
Оперение - прилепнало, гъсто.
Окраската на гълъба е така наречената “сврача шарка”. Главата, вратът, гърбът, гърдите и опашката са цветни. Крилата са изцяло бели, като само горната им част е цветна. Отпред на гушата има голяма бяла кръпка, която започва от долната част на клюна и стига до средата на гърдите – “лигавник”. Окото е оградено отвсякъде с цветни пера с изключение на една малка част в долния край, така че под него се образува малко цветно езиче, което стига точно до средата му, под зеницата. Това езиче много често липсва от двете или от едната страна, което е грешка.
Породата се отглежда във всички стандартни цветове, но почти 95% от съществуващата в България популация гълъби са в черно.
Големи грешки: ръбеста глава, главата и клюна с извивка подобна на тази при пловдивските гълъби, червени очи, маслинени очи, различно оцветени очи, цветни очни пръстени, тъмен клюн, дълъг клюн, тънък клюн, дълъг и тънък врат, бяло “чакалесто” петно на челото, високи крака, оперени крака, изгърбен гълъб, много тясна опашка, бяла опашка, бели пера в опашката.
Малки грешки: линията отделяща бялото от цветното - леко размита, цветни перца по корема, по-малко бяло петно (лигавник) на гушата.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА ЯМБОЛСКИТЕ АКМАНИ

Разпространени са най-вече в Южна България, като са произлезли от пловдивските белокрайни гълъби /в.ж. Пловдивски белокрайни/, но в продължение на много години са развъждани и селектирани основно в гр.Ямбол в друго направление, и са получени по-нежни и с идеална краска на оперението екземпляри.
Оперението им е в бяло и черно. Гърбът на гълъба е в черно, а коремната област - в бяло. Опашката и гърдите са черни. Под очите и човката минава бяла лента, широка около 1-2 см.
Крилата са поставени над опашката.
Очите са светли, с бели клепачи.
Човката е средно дълга, бяла.

-> Мнения и оценки (11)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: