Вход Търсене

Арабски барабанчик

Снимка на гълъбАРАБСКИ БАРАБАНЧИК (АРАБСКИ СМЕЯЧ)

СТАНДАРТ

Група “I” в списъка на ЕЕ: Барабанчици

Произход:
Създаден е от вече изчезналия див гълъб „Felsen-Trommeltaube” от Саудитска Арабия.

Общо впечатление:
С размери и форма на малък, компактен гълъб. С много жив темперамент, но в същото време много кротък и доверчив. С много продължителен и приятен барабанен глас.
Най-важен е гласът и продължителността на пеенето. Гълъбът, трябва да бъде предразположен да покаже най-ценното си качество.

Глава:
В профил продълговата, заоблена, сключва ясно изразен ъгъл с клюна. Най-високата точка е перпендикулярно над очите.

Очи:
Тъмни за всички цветове, околоочието е светло с телесен до сив цвят в зависимост от цвета на оперението.

Клюн:
Средно дълъг, със цвят:
- при белите телесен,
- при червените тъмнорогов,
- при тъмните е разрешено тъмно петно,
- при другите цветове - рогов цвят.

Шия:
Средно дълга, със забележима гуша.

Гърди:
Широки, добре закръглени, умерено изпъкнали.

Гръб:
Широк, със средна дължина, леко наклонен.

Криле:
Средни, добре прилепнали към тялото, носени над опашката.

Опашка:
Средно дълга и добре затворена.

Крака:
Средни, неоперени, цвета на ноктите е без значение.

Оперение:
Гладко, стегнато.

Цвят:
Бял, черен, син с черни ленти, сивкавокафяв (дюн), червен („Atlasfarbig”), жълт („Atlasfarbig”), червен, жълт, червен с ленти, жълт с ленти, пъстър.

Окраска и рисунък:
Едноцветните са с чисти наситени цветове.
Сините варират от светло до тъмно синьо.
Червен („Atlasfarbig”) са с червена шия и горна част на гърдите, сиво-син гръб, сиви криле с тъмно-червени ленти, сиво-синя долна чат на гърдите, корема и опашката. Опашката е с тъмна лента. Главата с цвят малко по-светлочервен от гърдите.
Жълт („Atlasfarbig”) - като при червения, само че червения цвят е заменен с жълт.
Пъстрите са с равномерно разположени бели и цветни шарки.

Сериозни недостатъци:
Страхлив (срамежлив) гълъб, грубо, дълго или тясно тяло, груба или тясна глава, грубо или червено околоочие, черен клюн, висящи криле, липса на гуша.

Оценка:
1. Общо впечатление.
2. Форма на тялото и поза.
3. Стойка.
4. Глава.
5. Гуша.
6. Очи.
7. Клюн.
8. Цвят и рисунък.

Пръстен: 7 мм.

Превод от немски: Иво Иванов, гр. Варна


ОЩЕ ЗА АРАБСКИТЕ СМЕЯЧИ

Или както са известни в България, като Арабски смеячи, са малки по размери гълъби около 25-27 см, без черна яка, с розов отенък по главата, врата, гърдите и с бял цвят под корема и опашката. Неговите представители са кафяви със сиво-черен цвят на капаците на крилата.

Клюнът е черен, а гърдите са обагрени в червеникав цвят. Краката и стъпалата са в пурпурно кафяво-червено. Женската има мантия която е кафеникава или сивкава. Малките на тези птици нямат характерните белези на породата, но са в същия цвят оперение.

При възрастните екземпляри на главата и гърдите има розови отенъци. Бледото оперение както и чисто белия цвят тип албинос също се среща, особено при тези гълъби разпространени в Луангва и Замбези в Замбия.

Инкубационният им период е от 12 до 14 дена, като излюпват едно малко. Тази порода птици се среща в Арабия, Африка, Азия, Средна Азия до Индия и в най-северните части на Китай. Те също могат да бъдат срещнати и в Австралия.

Арабските смеячи могат да гнездят и да имат поколение през определени месеци в годината, развъждането започва от септември до октомври или ноември или от март до април. Гнездото трябва да е направено от малки клонки и трябва да е поставена нависоко. Свободните гълъби гнездят по покриви, балкони, скали, в саксии или в ниски дървета или храсти.

Две бели яйца са обичайния брой при развъждане, като тяхното мътене е от 12 до 14 дена. Както мъжкия така и женската топлят яйцата, като след това двата гълъба заедно хранят малките които се наричат „скуабс”. Малките се дава частично смляна храна примесен със секрети от вътрешността на стомаха на птицата, това се нарича „мляко от гълъб”. Тъй като малките се изхранват от своите родители е много трудно те да бъдат захранвани друг тип храна.

Малките трябва се отделят от родителите си още преди да са се научили да летят, като за тях трябва да се полагат специални грижи. Ако малкото на Иранските смячи се отдели само то бива наблюдавано от родителите си до момента до който отлети от гнездото, но след това те продължават да се грижат за него.

Тази порода се храни предимно на земята. Тяхната диета се състои главно семена и зърно. От време на време те могат да ядат и насекоми. Те много разчитат на водата затова трябва да бъдат отглеждани до естествени водоеми.

Пръстен - 7 мм.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: