Вход Търсене

Бухар барабанчик

Снимка на гълъбБУХАРСКИ ТРЪБАЧ-БАРАБАНЧИК (БУХАР)

СТАНДАРТ

Обща характеристика:
Едри гълъби, спадат към изложбеният тип. Позицията на тялото е в ниско положение, близо до и успоредно на земята. Бухарите са дълги, широки, за размерите си доста ниски гълъби, с широка и къса шия. На главата си имат два масивни качула – преден и заден. Краката са широко поставени един от друг, къси, плътно покрити с дълги меки пера. Най-важните характеристики ценени от отгледвачите са масивните размери на двата качула (рози) на главата и оперението на краката, както и качествата на перушината – дължина, гъстота (плътност), блясък.
Скала на точките за оценка на птиците:
 Преден качул (25 точки):
- Закръгленост - 8 точки
- Големина - 8 точки
- Гладкост - 5 точки
- Дебелина - 4 точки
 Заден качул (20 точки):
- Ширина - 5 точки
- Дължина - 5 точки
- Височина - 5 точки
- Форма на чашката - 5 точки
 Оперение на краката (20 точки):
- Дължина - 10 точки
- Дебелина - 5 точки
- Ветрило на стъпалото - 5 точки
 Оперение - 7 точки
 Шия - 6 точки
 Цвят - 7 точки
 Стойка - 5 точки
 Тяло - 10 точки
Преден качул (роза):
Разположен е като корона, представлява роза от пера, с основа точка малко по-напред от центъра на черепа към човката, и разположена във всички посоки. Най-дългите пера на розата са почти равни на дължина, разположени в идеален кръг, който покрива очите и клюна и докосва вътрешния ръб на чашката на задния качул. Розата е плоска и гъсто оперена. Колкото по-голяма, кръгла, плоска и по-гъсто оперена е розата, толкова по-добре.
Заден качул:
С раковинообразна форма, с масивен и плътен хребет. Качулът се разширява нагоре възможно най-широко около цялата глава, с основа започваща малко под линията на ушите, в долната си част по линията на долната част на клюна е разположен около целия врат като двата края почти се срещат, но без да се докосват и да опишат пълен кръг. Качулът е висок, стоящ твърдо и по такъв начин, че вътрешният периметър от пера оформящ чашка, може да се поклаща при движение на птицата. По върха качулът е заострен. Колкото той е по-висок, по-плътно и гъсто оперен, по-широк, и с правилно оформена чашка, толкова по-високо ценен е качулът.
Врат:
Къс, леко извит назад, така че разполага равнината на задния качул в положение, което е около 30 градуса спрямо земята. Вратът е изключително широк и щедро оперен във всички аспекти. Гледан от всички страни няма вдлъбнати линии, нито какъвто и да било намек за слабост или продълговатост. Перата на шията са функционално продължение на задния качул и гривата. По-широкото, по-дълго и гъсто оперение, по-плавно продължаващо оперението на качула и гривата, се оценява по-високо.
Тяло:
Ниско поставено и дълго. Много широките рамене са държани почти хоризонтално, гърдите са широки и плътни, крилата изключително дебели и замускулени. Всичко това акцентира върху огромните размери на тялото и внушителният му външен вид. Цялото тяло погледнато отгоре има тъпа клиновидна форма, като е много широко в раменете и намалява с наближаването на опашката. Оперението на гърдите покрива предната част на крилата, така че те не се виждат. Погледнато челно тялото е широко, закръглено и масивно, гъстооперено. По-голямо и масивно, по-широко, по-дълго и по-гъсто оперено тяло, се оценяват по-високо.
Крила:
Здрави, дебели, широки и дълги. Върховете им почти достигат края на опашката, като лежат на нея.
Опашка:
Дълга и много леко разперена в края си. Опашката заедно с крилата добавя дължина, широчина и масивност на птицата.
Оперение на краката:
Изключително дълго, придаващо голяма широчина и солидност. Оперението на краката е изобилно и пищно, придава определена закръгленост на тялото. В горната си част започва с по-къси пера, които постепенно преминават в пера с изключително голяма дължина и разположени встрани на тялото, назад оперението непрекъснато се разширява, като перата се застъпват без прекъсване в своя периметър, формиращи многопластово и плътно ветрило. По-дългото, по-широко, по-гъсто и плътно оперение на краката, се оценява по-високо.
Ботуши:
Функционално продължение на оперението в долната част на тялото под корема към краката. Ботушите плавно преминават към ветрилообразното оперение на краката, те са дълги, плътни, гъсто оперени, постепенно се разширяват надолу в оперението на краката.
Клюн:
Със средна дължина и големина, не се вижда целия, тъй като е покрит в по-голямата си част от предния качул. Цветът е различен в зависимост от цвета на оперението на птицата. С телесен светъл цвят при белите, белоглавите, и всички птици с преобладаващо бяло оперение на главата. С тъмно черен цвят при черните. При всички други цветове птици – в рогов цвят съответстващ на оперението.
Очи:
Очите са перлени при едноцветните, белоглавите, тигровите и пъстрите. При белите са черни с „цвят на бик”.
Цвят на оперението:
Плътен, дълбок до основата на перата, тъмен, без избледняване. Например, черните са изключително тъмни, без саждивина и избледняване на цвета, като на врата и гърдите се проявява лилав и зелен метален блясък, без бяло или сиво в ботушите и оперението на краката. При белите – без цветни пера по главата, гърба и опашката. При тигровите и пръсканите – светъл или тъмен цвят, в зависимост дали преобладава белият цвят или не. При преобладаващ тъмен цвят над бялото – тигрови, при преобладаващ бял цвят – пръскани. Има пъстри птици с оцветени в бяло само: глава, врат и гърди. Те не се определят като АОС (друг цвят извън стандартните), така че такива птици се състезават в съответната категория - птици с бяла глава (белоглави), с бели качули, бели ботуши и оперение на краката, 10 х 10 бели полета в оперението, с бяло лигавниче (гердан) разширяващо се надолу към гърдите, като останалата част от оперението е в естественият си основен цвят. Пръсканите с преобладаващ бял цвят птици се определят като отделен абстрактно неопределен модел на оцветяване с бяло.
Глас:
В англоговорящите страни гласът на птицата не е фактор вземан под внимание в съдийството при оценката, главно защото там не е ценен и не му е обръщано внимание от страна на гълъбовъдите. Птиците от тази порода имат силен тръбящ глас. В някои страни тази характеристика е твърде желана и вземана под внимание при селекцията. Гласът на бухара е с ниски тонове, мелодичен, задържащ се за продължителен период, като колкото по-дълга е песента, толкова по-добре.
Незначителни грешки:
Очи с цвят на бик или пъстри при птиците в цветове различни от бял, при тигровите и едноцветните – оцветени в бяло пера по краката, раменете, трътката, блед цвят, лошо качество на оцветяването.
Груби грешки:
Крив гръб, прекалено плоско или бедно оперение на краката, нестабилни крака (вървене като „патка”), асиметрия на тялото или тяло с едностранна слабост в нарушение на общият масивен вид на птицата.
Оценяване:
Всяко отклонение от този стандарт изисква намаляване на точките пропорционално на степента на дефекта.

-> Мнения и оценки (3)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: