Вход Търсене

Шуменски гълъб

Снимка на гълъбШУМЕНСКИ ГЪЛЪБ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/


Една от най-старите чисто български породи, много популярен в цялата страна и в чужбина.

Породата е създадена в Шумен и околността преди повече от 200 години посредством кръстосването на различни породи гълъби - летачи и преметачи, донесени от близкия изток. Допустимо е да има един и същи произход с подобните на него породи, като сливенския, разградския, чирпанския, хасковския цветноглав и паламарския. По-късно всяка порода се е оформила и придобила сегашния си вид, в следствие водената селекция и специфичните предпочитания на любителите в отделните географски райони.

Отличителни породни белези: много темпераментен и подвижен гълъб, изключително елегантен, с едрина приблизително колкото обикновения уличен гълъб. Дължината на тялото на мъжките екземпляри от гърдите до края на опашката е 28 см.

Глава - малка, нежна, съразмерна с тялото. Дължината й мерена от челото до тила е максимум 32 мм. Челото е повдигнато и заоблено.

Очи - големи, изразителни. При белите тъмни, при цветните с малка черна зеница и светъл ирис.

Околоочие - гладко, светло, широко, с диаметър минимум 14 мм, и със зеница точно в центъра.

Клюн - къс, бял, широк в основата. Дължина макс. 12 мм. Широк в основата – около 12-13 мм.

Ноздри - гладки, добре изразени, бяло напрашени.

Врат - заоблен, съразмерен на тялото и ширината на гърдите, леко и грациозно извит назад.

Гърди - заоблени, леко изпъкнали.

Крила - добре прилепнали в раменете. Дължината им достига 1,5 до 2,5 см от края на опашката. Държането им е под опашката, но плътно до нея, далеко от пода.

Крака - средно къси, без оперение, червени, с бели нокти.

Опашка - широка минимум колкото раменете, възможно равна или леко дъговидно извита, състояща се от не по-малко от 14 широки, добре застъпващи се пера.

Оперение - основното украшение на гълъба е задната качулка на главата разположена ниско на тила, състояща се от две големи и строго симетрични “розетки”, които са прилепнали към главата и отзад образуват добре изразена “грива”. Към формата и разположението на качулката изискванията са много строги.

Цвят и окраска - породата се отглежда като едноцветни птици и такива с окраска или напръскани в червено.

Едноцветните птици са изцяло в бяло, черно, червено, жълто, синьо и опушено синьо. Най-разпространени са гълъбите в бяло и черно.

Напръсканите птици са известни между гълъбарите с турското наименование “шефрангия”. Много често при излитането от гнездото те са чисто червени и едва при първата смяна на перата добиват тази окраска (напръсканата). Гълъбите с такава окраска обикновено имат много сполучливи качества - глава, очи, качулка, очни пръстени, фигура.

Така наречената окраска “герданлия”, представлява цветен гълъб от посочените по-горе цветове, на който опашката е бяла, а около врата му, като венец има непрекъсната бяла лента, която отзад обхваща цялата качулка, а отпред стига малко под средата на гърдите, без да преминава към корема.

Големи грешки: голяма, груба, ръбеста глава. Ниско чело, сплескано теме, продълговата глава. Дълъг, тънък, извит, крив или тъмен клюн. Високи крака, облечени крака. Черни очи при цветните, перлови очи при белите птици. Двете очи различно оцветени. Малки очи, оцветен ирис, тясно околоочие, цветно околоочие, месесто, релефно околоочие. Неправилна качулка, качулка от къси перца. Дълъг врат, дълго, тънко тяло, тясна опашка, изкорубена като циганска керемида опашка, разцепено перо в опашката. Едро, грубо тяло. Бели пера по крилата и гърба, много бели пера по корема.

Малки грешки: крила над опашката, цветни перца в гердана, бели перца около клоаката и по краката, груб врат без лебедова извивка, 2-3 цветни пера в бялата опашка.

Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА ШУМЕНСКИЯ ГЪЛЪБ

Oтличителни породни белези:
Много темпераметен и подвижен гълъб, изключително елегантен, с едрина приблизително колкото обикновения уличен гълъб. Дължината на тялото, от гърдите до края на опашката, е максимално 28 см. за мъжките екземпляри.
Глава - малка, нежна, съразмерима с тялото. Дължината, мерена от челото до тила максимум 32 мм. Челото повдигнато и заоблено.
Очи - големи, изразителни. При белите гълъби са тъмни, при цветните са с малка черна зеница и светъл ирис.
Околоочие - гладко, светло, широко. Диаметър максимум 14мм., зеницата точно в центъра.
Клюн - къс, бял, широк в основата. Дължина максимум 12мм., ширина в основата 12 - 13 мм.
Ноздри - гладки, добре изразени, бяло опрашени.
Врат - заоблен, съразмерен с тялото и ширината на гърдите, леко и грациозно извит назад.
Гърди - не много изпъкнали, заоблени.
Крила - добре прилепнали в раменете. Дължината им достига 1,5 - 2см. от края на опашката. Държането им е под опашката, плътно до нея без да докосва пода.
Опашка - широка минимум колкото раменете, възможно равна, състояща се не по-малко от 14 широки, добре застъпващи се пера.
Оперение - основното украшение на главата е задната качулка, разположена ниско
на тила, състояща се от две големи строго симетрични "розетки", които отзад образуват добре изразена"грива". Към формата и разположението на качулката изискванията са много строги.
Цвят и окраска - отглежда се едноцветен, с окраска"герданлия" и напръскан в червено, наричано "шефрангия". Едноцветните птици са в бяло, черно, червено, жълто, синьо и опушено синьо. Цветовете са интензивни по цялото тяло. Окраската "герданлия" представлява цветен гълъб от посочените по-горе цветове с непрекъсната бяла лента около врата и бяла опашка. Бялата лента отпред не бива да преминава ниско към корема, а отзад трябва да обхваща цялата качулка и да слиза на врата между крилете.
Недостатъци
Големи - голяма, груба, ръбеста глава, ниско чело, сплескано теме, продълговата глава. Дълъг, тънък, извит или крив клюн. Високи или обрасли с перушина крака. Черни очи при цветните, перлени очи при белите птици. Двете очи различно оцветени. Малки очи, оцветен ирис, тясно или оцветено околоочие. Неправилен качул, дълго тънко тяло, тясна опашка, изкорубена опашка, разцепено перо в опашката. Едро, грубо тяло. Бели пера по гърба, крилата и корема.
Малки - голяма зеница, леко розовеещ ирис, леки отклонения в шарката, крила над опашката, цветни перца в гердана, бели перца около клоаката и по краката, липсва извивката на врата.
ПРЪСТЕН - № 4 – 7 мм.


Шуменският гълъб е получен от кръстоска на шуменски черен и търговишки гюлия с бяла опашка. При което се получава гълъб с по-къса човка, с по-голямо око и по-широко чело. Шуменският Актепелия трябва освен тези качества да бъде непременно с бял качул и бяла опашка.

Може да бъде с бял качул и бял гердан, също с бяла опашка, тогава се нарича Хамут гюллия.Тази порода гълъби се получава и от бял и черен, които произлизат от Актепилии с бели опашки. При тези гълъби се получават гълъби с различни шарки. Получават се се черни Анакуируци, черни с бели опашки, черни гюлии, Алажакуируци. Всички тези гълъби при добър подбор и познаване на рода им, се получава Шуменския Актепилия.

Това е Актепилия Анакуйрук с по едно черно перо в краищата на опашката. Това е нормално при тази порода гълъби, това не е дефект, защото тези гълъби имат най-различно оперение на опашката.

Айнакуйрук - Огледална опашка - 3-4 бели пера по средата на черна опашка, които я разделят симетрично и става огледална, или черни пера на бяла опашка.

Шафрангия - бял или бяла, пръскано с червени перца.

Каракенар - бяла опашка с едно или две черни крайни пера от двете страни, или Ак кенар - черна опашка с бели крайни пера.

Гюллия - бели гюлове - бели качули и бурми.

Басмакуйрук /една от най-редките шарки на опашката/ - редуващи се бели и черни пера на опашката.

Ефебурма - качен нагоре качул от едната страна - несиметричен /но за това не съм много сигурен/.

Керемидкуйрук - опашката във формата на турска керемида - стъпаловидна опашка.

Тафтакуйрук - опашката е като метла - тънко кръстче, опашката е плоска и завършва широко/ тя се търси ,поне във Варна/.

Хамут - широкия гердан /плътен/, който обхваща качула с бурмите, и слиза към гърдите и е с лека черна разделяща ивица от черни перца на самите гърди.

Аладжа куйрук - прошарена опашка - черна опашка с 2-3 , 5-6 бели пера по нея, несиметрично разположени.

Биртерлия - едно бяло перо на опашка.

Ямалия - непълен гердан, тънка кръпка само от едната страна.

Актепелия - гълъб с пълна шарка.

Бурмалия - хубави ниски качули с бурми /врътки/ и грива разделяща бурмите.

Шал яка - хубав ниско поставен качул но без бурми и грива.

д-р Стоян Тодоров
по Извадки

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: