Вход Търсене

Разградски герданлия

Снимка на гълъбРАЗГРАДСКИ ГЕРДАНЛИЯ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Отглежда се главно в Разградска област и съседните Шуменска, Русенска и Търговищка. Породата е създадена по време на Османската империя и е близък роднина на подобните шуменски, сливенски, чирпански и хасковски гълъби. Много близък по вид е с паламарския гълъб, от когото го отличават само гласът и шарката.
Гълъбът се отличава със силното си телосложение, богатата задна качулка на главата с много добре изразени розетки и грива, буен темперамент и характерен глас. Някои гълъбари наричат породата „разградски музикант".
Тяло - малко по-едро от това на уличния гълъб.
Глава - заоблена, леко удължена, с ниско чело. Украсена със задна качулка, богата на пера, ниско на врата, с големи розетки и грива.
Клюн - масивен в основата, средно дълъг, бял. При млади птици в черно и сиво, на върха на клюна се допуска малко тъмно петно. При червените малко бледо кафяво петно също не е грешка.
Очи - средни по големина, със светъл ирис и малка зеница.
Очни кръгове - средно големи, бели, гладки и нежни.
Крила - дълги и широки. Носят се над опашката и стигат на 2 до 3 см от нейния край.
Крака - средно високи, точно по средата на тялото, червени без оперение.
Опашка - широка, дълга с леко извита форма. Състои се от 14-16 широки, добре застъпващи се, здрави пера.
Породата се отглежда във всички класически цветове: бял, черен, червен, жълт, син и опушен син. Вариантите са едноцветен или с характерната за много български породи шарка “герданлия”. Специфичното за шарката на разградския герданлия е, че при него бялата лента около врата е възможно тънка и на главата върви отзад по върха на качулката. Опашката е изцяло бяла.
Големи грешки: високо чело, ръбеста глава, тънък клюн, много дълъг клюн, черен клюн, червени очи, маслинени очи при цветните, перлови очи при белите, различно оцветени очи, червени или тъмни очни кръгове, къса опашка, тясна опашка, опашка на стъпала, разцепено перо в опашката, бели пера по тялото и особено по гърба и крилата при герданлиите.
Малки грешки: бели перца по бедрата и около клоаката при герданлиите, малки отклонения в шарката като черни пера в бялата опашка, цветни перца в гердана, по-широк гердан.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА РАЗГРАДСКИЯ ГЕРДАНЛИЯ

Предполага се, че породата е създадена и се отглежда в Разград и околностите му от преди 300 години. Вероятно произхода на разградския, шуменския, сливенския, чирпанския и търговищкия гълъб е един и същ. По-късно всяка една от породите се е оформила в следствие на водената селекция в отделните райони.
Отличителни белези: много подвижен, елегантен гълъб малко по-едър от уличния. Дължината на тялото му е 25-29 см.
Глава: нормална, съразмерна на тялото (леко удължена) с леко скосено чело. Дължината и от върха на клюна е 47-56 мм.
Очи: нормални с малки зеници, и с много светъл ирис. При цветните гълъби очите са розово-бели, а при белите екземпляри са черни.
Околоочие: нормално, гладко и светло.
Клюн: средно дълъг, бял, широк в основата си. Дължината му е 17-22 мм.
Ширината му в основата си е 10-12 мм. В горната част на върха на клюна е допустимо малко тъмно петно.
Ноздри: гладки добре изразени, бяло напрашени.
Врат: съразмерен с тялото и ширината на гърдите, леко извит назад.
Гърди: добре заоблени, не много изпъкнали.
Крила: добре прилепнали в раменете. Дължината им достига на 2-3,5см. от края на опашката. С по-добра стойка са тези на които крилата не са на нивото на опашката а висят под нея.
Крака: нормални без оперения, червени с бели нокти. Ценят се тези гълъби, които имат по-къси крака.
Опашка: широка с 14-20 пера, добре застъпващи се. При черните екземпляри е черна, а при останалите разцветки предпочитания цвят е белия.
Оперение: основното украшение на породата е задния качул с добре изразена грива и големи симетрични рози. При черните екземпляри се срещат много ефектни вежди над очите, които ги правят изключително красиви. Към формата и разположението на розите от качула изискванията са много големи.
Цвят и окраска: породата е окраска герданлия, но може и едноцветен. Идеалната окраска е гълъб с гердан (колкото се може по-тънък , и равен по дебелина) и с бяла опашка. Самият гердан е така разположен, че само предните няколко реда перца от качула са бели. Минава по върха на качула и слиза по предната част на розите. За да се съедини по средата на гушата. При сивите екземпляри е задължително в средата на крилото да има две добре открояващи се ленти, както и една накрая на опашката, ако тя не е бяла. Срещат се и много други варианти в окраската на породата, като без гердан, с пъстра опашка, едноцветни и други, но те се избягват.
Тези гълъби спадат към дребните късоклюни породи и е с много добри летателни качества с характерно летене.
Особените отличителни белези, които я различават от останалите чаести породи гълъби са:
ТЯЛО: Капковидно, изправено, леко приповдигнато с широки гърди, заоблени спрямо тялото. Опашката продължава линията на тялото. С отворени криле. Бяло оперение с щитовидни, цветни окраски на крилата (капак).
ГЛАВА: Малка, топчеста с широко и високо, подпряно напред, заоблено чело. С добре изразени, изпъкнали навън част надоколоочия. Най – високата точка на главата трябва да бъде в предната очите. Съотношението между височината, широчината и дължината на главата следва да бъдат в равни пропорции.
ОЧИ: Тъмни, големи, изпъкнали, разположени в предната част на главата, близо до клюна.
ОКОЛООЧИЯ: Широко отворени навън, вертикално разположени, симетрично от двете страни на главата. Бяло до светло восъчно оцветени.
КЛЮН: Къс до 8 мм дължина, плътен, пропорционален (наподобяващ изцяло пирамидална форма). Поставен с тъп ъгъл спрямо челото, с добре изразени бели ноздри (гъбички). Цветът му е бяло – розов. Горната част следва да препокрива долната с 0,5 мм издатина. Да е плътно затворен.
ВРАТ: Тънък, пропорционален на тялото с лебедова извивка (чупка в горния край).
РОЗА: Вертикално разположена на предната част на врата и продължава върху гърдите, разделена на две, а в горния край е обърната хоризонтално към главата до 15 мм.
КРИЛО: При спокойно състояние на птицата са цветни с щитовидна окраска и (6) 7 – 10 бели махови пера, симетрично разположени и на двете. Щитът да бъде едноцветен, плътно наситен. Допускат се и с по – светли с две – три тъмни напречно разположени ленти в задната част на капака (симетрично и на двата).
ОПАШКА: Тясна, къса с 12 броя бели пера. При спокойно състояние на птицата да продължава линията на гърба като се вижда ширината най – много на две пера.
КРАКА: Къси, неоперени, пропорционални на тялото, червено – розови на цвят.
Oтличителни породни белези
Много темпераметен и подвижен гълъб, изключително елегантен, с едрина приблизително колкото обикновения уличен гълъб. Дължината на тялото, от гърдите до края на опашката, е максимално 28 см. за мъжките екземпляри.
Глава - малка, нежна, съразмерима с тялото. Дължината, мерена от челото до тила максимум 32мм. Челото повдигнато и заоблено.
Очи - големи, изразителни. При белите гълъби са тъмни, при цветните са с малка черна зеница и светъл ирис.
Околоочие - гладко, светло, широко. Диаметър максимум 14мм., зеницата точно в центъра.
Клюн - къс, бял, широк в основата. Дължина максимум 12мм., ширина в основата 12 - 13 мм.
Ноздри - гладки, добре изразени, бяло опрашени.
Врат - заоблен, съразмерен с тялото и ширината на гърдите, леко и грациозно извит назад.
Гърди - не много изпъкнали, заоблени.
Крила - добре прилепнали в раменете. Дължината им достига 1,5 - 2см. от края на опашката. Държането им е под опашката, плътно до нея без да докосва пода.
Опашка - широка минимум колкото раменете, възможно равна, състояща се не по-малко от 14 широки, добре застъпващи се пера.
Оперение - основното украшение на главата е задната качулка, разположена ниско
на тила, състояща се от две големи строго симетрични "розетки", които отзад образуват добре изразена"грива". Към формата и разположението на качулката изискванията са много строги.
Цвят и окраска - отглежда се едноцветен, с окраска"герданлия" и напръскан в червено, наричано "шефрангия". Едноцветните птици са в бяло, черно, червено, жълто, синьо и опушено синьо. Цветовете са интензивни по цялото тяло. Окраската "герданлия" представлява цветен гълъб от посочените по-горе цветове с непрекъсната бяла лента около врата и бяла опашка. Бялата лента отпред не бива да преминава ниско към корема, а отзад трябва да обхваща цялата качулка и да слиза на врата между крилете.
Недостатъци
Големи - голяма, груба, ръбеста глава, ниско чело, сплескано теме, продълговата глава. Дълъг, тънък, извит или крив клюн. Високи или обрасли с перушина крака. Черни очи при цветните, перлени очи при белите птици. Двете очи различно оцветени. Малки очи, оцветен ирис, тясно или оцветено околоочие. Неправилен качул, дълго тънко тяло, тясна опашка, изкорубена опашка, разцепено перо в опашката. Едро, грубо тяло. Бели пера по гърба, крилата и корема.
Малки - голяма зеница, леко розовеещ ирис, леки отклонения в шарката, крила над опашката, цветни перца в гердана, бели перца около клоаката и по краката, липсва извивката на врата.
ПРЪСТЕН № 4 – 7 мм.

-> Мнения и оценки (2)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: