Вход Търсене

Софийски без качул

Снимка на гълъбСОФИЙСКИ ШАРЕН БЕЗ КАЧУЛ (ДЮЗБАШ)

Всичко написано за Софийския шарен качулат ( Тажлия ) гълъб се отнася и за този без качула освен липста на качул, структурата и размера. За разлика от Тажлиите, Софийския шарен гълъб ( дюзбаш ) е по дълъг сравнително, стойката не му е почти водоравна и гърдите са тесни с раменете сочещи навътре.

За пръв път породата е описана през 1900 година, като се набляга главно на летателните й качества. Това ни дава основание да смятаме, че създаването и е преди повече от 150 години.

Това е гълъб с жив темперамент, интересна окраска и добри летателни качества. За разлика от Софийския с качул, гълъбите без качул нямат акробатични качестра. Има много любители, които са посветили целия си живот за подобряването на тази порода. Развъжда се предимно в град София и Софийска област

Тяло - като на обикновен уличен гълъб. Мерено от върха на човката, до края на опашката не по-късо от 35 см. Покрито с гъста и стегната перушина.Стойката му почти водоравна с тесни гърди и рамене сочещи навътре.

Глава - валчеста с широко и високо чело, което се издига почти отвесно. Гледана отстрани главата изглежда малко ъгловата. За разлика от ( Тажлията), ( Дюзбаша ) е с малко по малка глава.

Клюн - средно дълъг и дебел, с леко завита надолу горна част. При черните, сините и тъмните цветове клюнът е с рогов цвят, при червените и жълтите е бял, а при другите междинни цветове варира от светъл до рогов.

Очи - бисерни, с възможно по-светъл ирис.

Очни пръстени - гладки, нежни, не много големи, светли при всички цветове.

Врат - къс, леко извит.

Гърди - тесни с рамене сочещи навътре.

Крила - дълги. Стремежът е да се носят под опашката ( япия ).

Опашка - дълга, събрана на 2,3 пера погледната отгоре, с 12 пера.

Крака - средно къси, червени, без оперение. При черните и сребристо сивите са тъмно червени, а при червените и жълтите са светло червени.При тъмните цветове краката при младите се тъмни, но с възрастта стават червени.

Цвят - основните цветове са бял, черен( сеях ), червен ( зумрен ), жълт (кула ) и сив ( юдия ), син( гьок ) ( Развъжда се още и в междинни цветове - опушено сив, сребристо сив, тъмно червен с черен оттенък( каналия ), сиво-червен, ръждиво-червен, сиво-жълт (ръждив ), синьо-жълт, бледожълт. В наши дни цветните ( дюзбаши ) почти не се срещат. има някои гълъбовъди, които се опитват да върнат цветните, но процеса е почтни необратим. В момента се срещат само черни цветове ( сеях ), кафяво-черен ( заврак ) и бял.

Шарка: Основните шарки,които се допускат до изложба са два вида Карабаш и Балакчия
1. Затворен белощитник - (Карабаш) - цветни са главата, гърдите и крилата (всички летателни и покривни пера), с изключение на раменете и гърба, където се очертава правилен бял кръг от малки покривни пера. белият гръб започва високо от където започва качула при ( Тажлията ). Опашката е бяла. Колкото е по широк основния цвят на гърдите, толкова е по качествена шарката, когато гърдите са с основния цвят на гълъба и не се прекъсва с бял шал се нарича ( Каплан карабаш ).
2. Отворен белощитник - ( Балакчия ) същата шарка с тази разлика, че само летателните крайни пера трябва да са с основния цвят на гълъба и поне 10 на брой. При (балакчията)трябва задължително отпреде на гърдите да са вързани! Колкото по широко, толкова по добре, а когато гръдите са плътни изцяло с основния цвят на гълъба без да е прекъснат с бял шал е перфектната шарка, която вече носи наименованието ( Каплан балакчия ).

Големи грешки: бисерни очи при белите, тъмни очи при цветните, различно оцветени очи, дълъг клюн, черен клюн при жълти, червени, бели, цветни очни пръстени, ниско чело, тигрова шарка, високи крака, облечени крака, широкои късо тяло, широки рамене, изправено тяло, силно размит основен цвят, цветни пера в опашката.

Малки грешки: крила над опашката, няколко бели перца в основния цвят, цветни перца в бялото петно на гърба, цветни перца в белия шал, бели пера между летателните(първи ред), ниско започване на белия гръб при затворените ( попче ), бели перца по главата (келебеци ), леко избеляване на основния цвят по главата и края на крилата.

Пръстен - 7 мм.

Последна редакция на Стандарта: 01.05.2020 год.
Николай Тачев - Еди


СОФИЙСКИ ШАРЕН БЕЗ КАЧУЛ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Всичко написано за софийския качулат гълъб се отнася и за този без качулка. Освен липсата на качулка другата разлика е, че този гълъб е с по-дълги крила и опашка.
За пръв път породата е описана около 1900г., като се набляга главно на летателните й качества. Това ни дава основание да смятаме, че създаването и е преди повече от 150 години.
Това е гълъб с жив темперамент, интересна окраска и добри летателни и акробатични качества.
Тяло - като на обикновен уличен гълъб. Мерено от върха на човката, до края на опашката не по-дълго от 30 см. Покрито с гъста и стегната перушина.
Глава - валчеста с широко и високо чело, което се издига почти отвесно. Гледана отстрани главата изглежда малко ъгловата.
Клюн - средно дълъг и дебел, с леко завита надолу горна част. При черните птици е с рогов цвят, при червените и жълтите е бял, а при другите междинни цветове варира от светъл до рогов.
Очи - бисерни, с възможно по-светъл ирис.
Очни пръстени - гладки, нежни, не много големи, светли при всички цветове.
Врат - къс, леко извит.
Гърди - широки и изпъкнали.
Крила - не много дълги. Стремежът е да се носят под опашката.
Опашка - средно дълга и широка, с 12 пера.
Крака - средно къси, червени, без оперение. При черните и сребристо сивите са тъмно червени, а при червените и жълтите са светло червени.
Цвят - основните цветове са бял, черен, червен, жълт и сив. Развъжда се още и в междинни цветове - опушено сив, сребристо сив, тъмно червен с черен оттенък, сиво-червен, ръждиво-червен, сиво-жълт, синьо-жълт, бледожълт.
Шарка:
1. Затворен белощитник - цветни са главата, гърдите и крилата (всички летателни и покривни пера), с изключение на раменете и гърба, където се очертава правилен бял кръг от малки покривни пера. Опашката е бяла. Бяла е и задната част на тила и врата, като се образува широк бял шал, който отпред се прекъсва доста широко.
2. Отворен белощитник - същата шарка с тази разлика, че поне 10 крайни махови пера са бели, а бялата част на врата може да премине и отпред на гърдите под формата на гердан.
Големи грешки: бисерни очи при белите, тъмни очи при цветните, различно оцветени очи, дълъг клюн, черен клюн, цветни очни пръстени, ниско чело, тигрова шарка, високи крака, облечени крака, тънко и дълго тяло, тесни рамене, гърбаво тяло, силно размит основен цвят.
Малки грешки: крила над опашката, няколко бели перца в основния цвят, цветни перца в бялото петно на гърба, цветни перца в белия шал, леко избеляване на основния цвят по главата и края на крилата.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА СОФИЙСКИЯ ШАРЕН БЕЗ КАЧУЛ

Некачулатите както и качулатите Софийски шарени гълъби (белощитници) принадлежат към една и съща порода от групата на „гълъби - летачи”, но образуват две отделни разновидности, различаващи се в много точки и поради това всяка от тях има различен стандарт.
Обща характеристика: Некачулатите софийски шарени гълъби са били в миналото много добри летачи и е желателно да запазят и в бъдеще своя жив темперамент и своя здрав изразен външен вид.
Дължина: Не по къс от 35см. мерена от върха на човката до края на опашката с тенденция да бъде увеличена в близко бъдеще.
Глава: Валчеста с широко повдигнато чело, като задната част на главата се съединява със задтилието и врата с хубава крива. Погледната от страни главата образува висок овал, като частта над човката се издига нагоре почти отвесно, темето е слабо закръглено и се съединява с задтилието с овална крива.
Човка: Средно дълга до 1 - 1. 2см широка в основата, като горната част е слабо завита надолу. При черните тя е с рогов цвят, при червените и жълтите тя е съвсем светла, при междинните бои тя варира.
Ноздри: Светли слабо развити
Очи: Бисерни Очни
Венци: Добре развити, светли при всички цветове
Шия: Средно дълга, тънка
Гърди: Колкото е възможно по - тесни
Крила: Колкото се може по - дълги. При разперването, крилото е завито като турска сабя, която форма се получава вследствие на това че първостепенните махови пера са по - дълги от второстепенните. Крилата да бъдат отпуснати под опашката, без да се допират до земята. Носени върху опашката крила се допускат но при оценка се наказва.
Опашка: Колкото е възможно по - дълга с 12 дълги кормилни пера
Крака: Къси, неуперени
Цветове: Чисти основни: черен, кърваво червен и жълти Междинни: Сиво черни, сребристо сиви, тъмно червени с черен оттенък, сиво червен, ръждиво червен, син, сиво жълт, синьо жълт, бледо жълт. Чистите основни цветове имат предимство при оценката. Междинните цветове получават толкова повече точки, колкото се приближават до основните.
Шарки: Затворен белощитник Цветни са главата, гушата, гърдите, корема и крилата, с изключение на раменните, на които правилен бял кръг се образува от малки покривни пера, наричан щит. Отворен белощитник Цветни са главата, гушата, гърдите, и поне десетте първостепенни махови и покривни пера. Раменете (щитовете) непременно да бъдат бели. За предпочитане е второстепенните махови пера да бъдат цветни. Линията ограничаваща цветните части на главата, започва около 2см. под човката, минава под очите 1 - 1, 2см и завършва в долният край на задтилието. Цветната глава е отделена от гушата с бял гердан, когато гердана липсва и гушата се съединява с долната част на главата с правилна широка лента.
Стойка: Ниска която се обуславя от късите крака и цялостната дължина на тялото, покрито с гъсти и стегнати пера. Носи се почти водоравно, опашката се явява продължение на същата линия като края на крилата и падат малко под нея.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook