Русенски син

Мнения и оценки (0)      Фото галерия          Сподели във Facebook

РУСЕНСКИ СИН (МАВИЯ)

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Стара порода, отглеждана в Русе и околните градове от няколко столетия. За произхода на породата няма точни исторически данни, но можем да приемем, че в днешния си вид тя е оформена именно в този географски район.
Наименованието си носи от цвета на перата - мавия означава сив.
Породата е добре позната и приемана в гълъбарска Европа. В няколко специализирани издания в Германия и Чехия бяха поместени материали и снимки на мавии, като оценките са като за една завършена в селекционно отношение порода. Наистина мавиите са изключително красиви и типизирани гълъби, които правят чест на родното гълъбарство.
Наред с красивата си външност гълъбите са добри летачи, а голяма част от тях и добри акробати. Днес за съжаление по-голямата част се отглеждат във волиери и това снижава летателните им качества и разбира се способността им да се възпроизвеждат.
Тяло - едро колкото на уличния гълъб, носено хоризонтално или с леко повдигната опашка. Гърдите са широки, не много изпъчени.
Глава - средно голяма, овална, с видимо чело. Украсена е с две качулки. Предната качулка е прилепена към челото и почти закрива клюна и част от очите. Задната е доста богата, строго симетрична, с две добре очертани розетки и видима грива. Поставена е на тила, не много ниско, като врътките са почти на една линия с клюна. Горните перца на качулката, насочени напред, добре закриват задната част на главата.
Очи - средно големи, светло сиви до бели, с малка черна зеница.
Очни пръстени - бели, средно големи.
Клюн - къс, не много дебел, бял, добре затворен.
Врат - доста дебел, къс, почти вертикален, с лека лебедова извивка.
Крила - дълги, леко напрегнати, носени под опашката, като почти опират в пода.
Опашка - дълга 13-15 см, широка, състои се от 16-18 пера. Формата й е почти равна или леко дъговидна.
Крака - къси, неоперени, червени, с бели нокти.
Породата се отглежда само в един цвят - сив, в няколко варианта.
Най-широко разпространен е светлосивия цвят. Гълъбите в този цвят имат следната шарка: на крилата две черни ленти, а на опашката една с ширина около 25 мм. Под брадичката има бяло герданче, което достига до задния край на очните пръстени. Герданчето не се допира до очите. Крайните махови пера на крилата от 3 до 5 бр. са бели. Има и гълъби, които са изцяло в сиво, т. е. при тях липсват каквито и да било бели пера.
Другият вариант е птици в бледосиво. Перата са почти безцветни, с жълтеникав оттенък, а лентите на крилата са червеникави. При тези птици белият гердан слиза надолу до гърдите. Броят на белите махови пера достига до 6-7.
Големи грешки: голяма, груба глава, неправилна или малка качулка, дълъг клюн, тъмен цвят на клюна, неправилна форма на гердана, високи крака, крила над опашката, очи или очни пръстени с червеникав оттенък, различни по цвят очи, бели пера по корема или под опашката, тясна опашка, оперени крака, разлика в броя на белите пера на крилата повече от 1 бр.
Малки грешки: тъмно петно на върха на клюна при млади птици, разлика при белите пера на крилата - 1 бр., размити черни ленти на крилата, опушен основен цвят.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА РУСЕНСКИТЕ СИВИ ДВУКАЧУЛНИ ГЪЛЪБИ (МААВИИ)

Стандарт на Русенски сиви с два качула: стара раса, отглеждана в Русенския край преди 18-ти век. Отличават се с ниско и дълго тяло. Цветът е светлосив с две черни ленти на крилата и бяло герданче под човката. На главата имат два качула. В миналото са притежвали добри летателни качества, които са загубени в стремежа за постигане на по-голяма дължина на тялото и по-ниска стойка. Напоследък се практикува само волиерното им отглеждане, което допълнително влошава летателните им качества. Много гълъби от тази раса са добри преметачи.
Характерни особености:
Глава: средно голяма с изпъкнало широко чело.
Има два качула. Задния започва от врата и е симетрично разположен встрани до ушните отвори. Предният качул е прилепен към главата и закрива клюна и част от очите.
Очи: средно големи, светлосиви до бели с черна зеница.
Околоочието е бяло.
Клюн: къс до 15 мм, бял, добре затворен.
Тяло - дълго 28 - 30 см с широки гърди.
Врат: къс и дебел.
Криле: дълги, държат се под опашката.
Опашка: дълга 13-15 см, широка от основата с 16-18 пера.
Крака: къси до 30 мм, червени с бели нокти, неоперени.
Цвят: светлосив с две черни ленти на крилата. В края на опашката има черна ивица с ширина 25 мм. Под долната част на човката имат симетричен бял гердан от ухо до ухо с дълбочина 25-30 мм. Врата до гърдите е с бляскаво-синкав оттенък. Крайните 3 летални пера на крилата са бели.
Недостатъци: груба глава, неправилни качули, дълъг клюн, тъмен цвят на клюна, непълен, несиметричен или удължен гердан встрани и зад ушите, високи крака, крила над опашката, очи и околоочия с червен оттенък, различни по цвят очи, бели пера под опашката, пера по краката "калци".
Разновидност на маавията е:
1. "Гугушчук" - маавия, при който сивия цвят е по-светъл и е с жълтеникав оттенък. Лентите са червени, а гердана е удължен надолу до гърдите. Крайните бели пера на крилете достигат 6 бр.
2. Едноцветни (дюс). При тях белият цвят под човката и на крилете липсва.