Вход Търсене

Плевенски гълъб

Снимка на гълъбПЛЕВЕНСКИ ГЪЛЪБ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Стара българска порода, създадена в Плевен и съседните градове, а днес отглеждана в цялата страна. Една от любимите породи на много български селекционери. За съжаление породата е почти непозната на гълъбарска Европа.
По всяка вероятност в създаването на породата съществен дял има браилският качулат гълъб, отглеждан в съседна Румъния, както и ломският гълъб.
Преди години плевенският гълъб се е отличавал с добри летателни качества и умението да се преобръща във въздуха. Днес той се отглежда главно като волиерен гълъб, което значително е снижило способността му да се възпроизвежда.
Главното, с което гълъбът грабва познавачите, са неговата изключително елегантна фигура, с много къси крака, крила под опашката, които опират в пода и красивата глава, с къс дебел клюн, бели големи очни кръгове и бели, искрящи очи.
Гълъбът се отглежда в две разновидности: без качулка и с една задна качулка.
Тяло - средно по големина, като дължината му е малко над средната. От върха на човката до края на опашката е 35-36 см. Мерена от гърдите до края на опашката, тя е около 30 см. Положението на тялото е хоризонтално.
Разликата в едрината на тялото при мъжките и женски екземпляри е подчертана - женските птици са по-дребни и по-нежни.
Глава - заоблена, с много добре изразено, извито чело, без ръбове и грапавини.
Качулатите птици имат отзад на главата симетрична двустранна качулка, започваща отстрани от ушите и образуваща малко под височината на очите две врътки. Перцата на качулката не бива да се показват над главата.
Очи - перлови, с малка зеница и порцеланово бял ирис.
Околоочни пръстени - точна окръжност, големи, бели, нежни, с леко релефна повърхност. Брой на кръговете - поне два.
Клюн - къс, дебел в основата, бял, сочещ надолу. Дължина 10 мм.
Ноздри - леко розовеещи, бяло напрашени.
Врат - нормално дълъг, закръглен, плавно преминаващ към гърдите и тялото.
Гърди - изпъкнали, заоблени и с добре прилепнала перушина.
Крила - държат се под опашката, като почти докосват земята с края си. Кръстосването не се смята за грешка, но не е желателно.
Опашка - дълга, леко вирната, здраво захваната за тялото. Перата са 14-16 на брой, добре се застъпват, а краят им образува лека полудъга. Ширината на опашката трябва да не е по-малка от ширината на гърдите. В кръста има съвсем леко скършване, но много по-слабо забележимо от това при варненския и ломския гълъби.
Крака - къси, голи, с червен цвят и къси пръсти с бели нокти. Разположението на краката е малко зад условния център на тежестта на тялото.
Плевенският гълъб се отглежда само като едноцветен в червено, черно, жълто и сивочерно, наричано още маслено.
Големи грешки: голяма или ръбеста глава, дълъг или тънък клюн, клюн сочещ хоризонтално или нагоре, малки очи, червен или жълт ирис, малко или цветно околоочие, много грубо релефно околоочие, ниска качулка, несиметрична качулка, изправено или наведено тяло, високи крака, крила над опашката, къса опашка, тясна опашка, опашка на стъпала, разцепено перо в опашката, бели пера по тялото, опашката и крилата, размит цвят на опашката, сивееща опашка.
Малки грешки: тъмно петно на клюна при черните и маслените птици, леко избелял цвят при жълтите, по-високо или по-ниско разположена качулка, много голяма и груба брадичка при 2-3 годишни мъжкари, релефен очен пръстен, леко розовеещ ирис.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА ПЛЕВЕНСКИЯ ГЪЛЪБ

Произход: Създаден е преди повече от 300 години в Плевенския край като се предполага, че за основа са използвани гълъби, донесени от Азия, съчетани с подобния "Дунавски" гълъб, но за окончателното му оформяне активна роля е изиграл "Браилския" гълъб. Породата е една от най-качествените местни раси и се отглежда в почти всички региони на България.
Отличителни белези: В групата на дребните породи е, но е съвсем в края на горната й граница. подвижен с благородна пъргавина, идваща от особено красивата му фигура, в която положението е водоравно и това в съчетание с клюн, очи, глава, гърди, криле, крака и опашка остават неповторимо грациозни. Между мъжките и женските екземпляри има ясно подчертано сексуално различие. Породата е в две разновидности: с качул и без качул. Основните цветове за расата са:червен, черен, жълт, маслен и бял.
Глава: Симетрична на тялото, точно заоблена и погледната отстрани и отпред потвърждава това. В задната част на главата на качулатите екземпляри се намира двустранен качул, почти прилепнал до главата, с два симетрични центъра (врътки).
Очи: Много големи, леко изпъкнали, ярко контрастиращи при екземплярите с цвят червен, черен и маслен, с белотата на ириса и околоочния пръстен и красиво показваща се малка зеница при екземплярите с цват жълт. При белите екземпляри ирисът е тъмно оцветен, сливащ се с цвета на зеницата.
Околоочие: Силно изразено, с бял до светловосъчен цвят като към периферията при по-старите екземпляри леко е набръчкано.
Клюн: Масивен в основата си, бял, много къс (8-10 мм), широко захванат към главата в нейната долна част и сочещ земята като по този начин подчертава високото, заоблено чело.
Ноздри: Добре покриващи клюна, бели като при някои черни екземпляри се допуска леко посивяване.
Врат: Закръглен, заоблен, симетричен с ширината на гърдите и полуизвит към гърба.
Гърди: Закръглени, симетрично заоблени и леко изпъкнали.
Крила: Те създават особена мекота и благородство в стойката на Плевенския гълъб. Достигат почти до края на опашката, но висят под нея на 5-6 мм от земята, а при някои екземпляри дори я докосват, кръстосвайки се.
Опашка: Леко вирната и имаща масивна връзка с трупа. Тя е доста широка със своите 14-18 пера и именно тя е причината да се причисли породата към несъвсем дребните раси, защото опашката е ная, която в своята пропорционалност към трупа дава илюзорна представа за известна грациозна дължина. Перата й са подредени в полудъга, разширяваща се в края.
Крака: Твърде къси, неоперени, червени, намират се на минимално разстояние за условния център на тежестта на трупа.
Големи недостатъци: Обща несиметричност в тялото, черевн ирис, неводоравно тяло, продълговата глава, тънък клюн, високи крака, тясна и къса опашка, както и липсата на сексуално различие между мъжките и женските екземпляри.
Малки недостатъци: Скоклеста фигура, нееднаква окраска по всички части на тялото, почти прав клюн, наличието на бели пера било то в крило или опашка на цветните екземпляри, несиметричен качул.
Като заключение: на тези гълъби всяка част от тялото е майсторско извайване затова само най-опитните гълъбовъди не се отказват от тях и ги отглеждат. Плевенският гълъб е лош хранач (родител) на малките си и оттук се явява допълнителна трудност при отглеждането му. Развъждането му в съжителство с други раси е немислимо, освен с пауноподобния гълъб като нечистокръвните семейства на последни засега се оказват и като най-добри отгедвачи на малките на първия. Разбира се всеки опитен гълъбовъд сам определя храначите си и в много случаи те са различни по раси.

-> Мнения и оценки (6)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: