Вход Търсене

Ломско-видински

Снимка на гълъбЛОМСКО-ВИДИНСКИ ЛЕТАЧ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Това е една от българските породи гълъби, с които родното гълъбарство с право може да се гордее. Изключително постижение на селекцията. Гълъб с аристократична фигура, походка и поведение.
Стандартът на породата е приет съвестно и отговорно на 23 май 1987 година в град Лом от представители на дружествата от Лом, Враца и Вълчедръм, поради което сме се придържали към него максимално.
За името гълъбарите от Видин имат основание да спорят, тъй като там също се отглеждат голям брой от тези гълъби. В посочената книга на Петерфи, също се казва Видински или Ломски. Но при първите изложби в страната, гълъбите бяха наречени Ломски, тъй като по това време във Видин нямаше активно дружество, което да защити името, докато дружеството в Лом присъстваше на всички мероприятия и името Ломски, което придобиваше легитимност, се утвърди. Под това име породата се познава и в Европа.
Произход: предполага се, че породата е създадена в средата на 18-ти век на базата на гълъби от Средна Азия, кръстосани с местни породи с близки качества. Стефан Тончев споменава за донесени от Унгария гълъби по времето на Осман Пазвантооглу. И двете версии имат някакво основание, тъй като подобни гълъби се отглеждат и в Иран и в Унгария. Кечкеметският нисколетящ летач, с рехавото си оперение и стойката си напомня на ломският гълъб, макар да е много по-дребен и значително по-къс.
В Румъния също има няколко подобни породи като: Букурещките герданлии, кастаниите на Крайова, ерделските без качул, арадския и още няколко по-неизвестни породи.
В Молдавия се отглежда подобен гълъб известен с името Кишиневски летач или Елисаветградски турман.
Ломският гълъб е достатъчно типизиран, със затвърдени, предаващи се качества и не може да се сбърка с нито една от посочените породи. Отглежда се в цялата страна, но е застъпен най-много в районите около Лом, Видин и Враца.
Отличителните белези на породата са: елегантна стойка, с грациозно извита в лека дъга шия, отпуснато, рехаво оперение, къси крака, крила под дългата и повдигната нагоре широка опашка. Трътката на гълъба има видима извивка, която при движение леко се колебае като разхлабена сглобка. Това заедно с леко треперящия врат създава впечатление за изключителна елегантност и благородство.
Гълъбът се отглежда в две разновидности: с качулка и без качулка.
Тяло - средно едро. Дългите крила и опашка създават погрешна илюзия за едро тяло.
Глава - съразмерна на тялото, с не много високо чело, заоблена. Дължина 32-35 мм.
Очи - перлови при цветните и шарените, и маслинени при белите. Леко изпъкнали. Ириса възможно най-светъл и никога червен. Зеницата средна по големина.
Очни пръстени - гладки, бели, възможно по-големи, поне 10-12 мм.
Клюн - средно дълъг, бял, широк в основата. Дължина 15-17 мм. При черните и шарените е възможно върхът му да е леко тъмен.
Ноздри - нормални, напрашени в бяло.
Врат - средно дълъг, с лека лебедова извивка, плавно преминаващ в гърдите.
Гърди - широки, изпъкнали. Не трябва да са повдигнати, а да бъдат заедно с тялото хоризонтални.
Крила - малко по-къси от опашката, носят се отпуснато под нея, като почти опират до земята.
Опашка - дълга (18-20 см) и широка, състояща се от 14 до 18 здрави, широки, добре застъпващи се пера. Формата на опашката е лека дъга. Краят също е като дъга, а не отрязан равно като метла.
Крака - много къси, червени на цвят, с бели нокти, без перушина.
Оперение - рехаво, подчертаващо аристократичната отпуснатост на породата.
Качулатите имат двустранна задна качулка на главата, с две розетки, като горният й край не трябва да достига височината на темето, а да е малко по-ниско. При мъжките птици качулката е по-отворена, докато при женските е плътно прилепнала към врата и главата.
Цвят и шарка.
Отглежда се в чисти цветове: бял, черен, червен и жълт. При жълтите има птици с бяла лента на опашката така наречените “чемберлии”. Лентата е широка около 2 см и е на приблизително същото разстояние от края на опашката. Тези гълъби са особено красиви. Старите гълъбари казват, че и черните и червени птици по-рано са имали бяла лента на опашката си, и са ги наричали “кумалии”. За съжаление гълъби с такава окраска сега почти не се срещат.
Има и гълъби в сиво-черно, които гълъбарите наричат “мавлии”. Те също имат на опашката си тъмна лента, като тялото и крилата са черни, а опашката сива. Тези гълъби се отличават с много хубави фигури.
Шарените птици от породата са главно в бяло и черно. Качулатите шарени гълъби са известни сред гълъбарите с наименованието “сакъзлии”. Те също са много красиви, особено когато шарката им е строго симетрична. При тях е задължително главата и опашката да са черни.
Големи грешки: неспецифична глава, ръбеста глава, продълговата глава, малки очи, оцветен ирис, различно оцветени очи, тясно или тъмно околоочие, неправилна качулка, липсва характерната извивка на трътката, тясна опашка, къса опашка, опашка като метла, опашка на стъпала, високи крака, крила над опашката, разцепено перо в опашката, бели пера по тялото при едноцветните.
Малки грешки: забележим чембер при черните, повдигнати гърди, тясна трътка, слаба извивка на трътката, дълъг гръб, леки отклонения във формата на качулката.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА ЛОМСКИЯ ГЪЛЪБ

Произход: Създаден е в средата на 18 столетие от гълъби донесени от Средна Азия и кръстосани с месни близки такива - предполага се с мавлии. В началото е създаден в Ломския край и поречието на Дунав, откъдето носи наименованието си. Отглежда се най-много в северозападната част на България.
Отличителни белези: Ломският гълъб е с елегантна стойка и нежни пера, които не прилепват много плътно до тялото. Формата на главата е специфична. Породата е с две разновидности: с качул и без качул. По цвят биват: черни, червени, шарени, жълти, бели и мавлии. Жълтите биват още с чембер и без чембер. Женските са по-нежни и грациозни.
Глава: Симетрична на тялото,специфична,с не много високо чело, погледната отгоре образува триъгълник със страни образувани от върха на човката и двата края на качула (линиите са прави). Изпъкнали са само очите. Качула е разположен в горната част на врата и завършва преди върха на главата. При женските качула трябва да бъде прилепнал плътно до главата а при мъжките малко отворен. Дължината на главата е от 30мм до 35мм и ширина до 30мм.
Очи: Заемат заедно с околоочите повече от 1/3 от диаметъра на главата. Цвета е бял, в никой случай с червен отенък. Зеница със средна големина.
Околоочие: Добре изразено бяло с диаметър 10-12мм.
Клюн: Симетричен с главата,бял и с широка основа. При черните и шарените върха може да има тъмно петно. Прилича на лястовичия,при наличие на друга форма на клюна гълъбът е кръстоска с друга порода. Срезът на клюна е на разтояние 2-3мм от околоочието. Дължината на клюна по среза между горната и долната част е 15-20 мм.
Ноздри: Симетрични на клюна и бели на цвят.
Врат: Не много дълъг,в основата си широк с ширината на гърдите. Желателно е при движение на врата да трепти
Гърди: Широки,заедно с крилата образуват полукълбо. Гърдите не трябва да са повдигнати нагоре, а да бъдат заедно с тялото хоризонтални.
Крила: По-къси от опашката и ги носи хоризонтално и отпуснато,като почти опират до земята.
Опашка: Дълга и сравнително широка изправена и образува с врата ъгъл около 60 градуса. Опашката може да има чупка над основата си Дължината на перата трябва да бъде от 180 до 200мм. Брой на перата на опашката от 12 до 18 Основата на опашката е широка и към края се разтваря и образува дъга. Гълъб, с опашка във вид на метла е кръстоска с други породи.
Крака: Къси червени на цвят,неоперени и държат тялото на височина от земята 25-30мм.
Перушина: Нежна не много дълга и гъстотата на перата не е голяма.
Цвят: Черен, червен, жълт, бял, има и пъстри. При черните, червените и белите цветове не трябва да има друг цвят пера. амо при жълтите може да има чембер на опашката.При шарените главата и опашката трябва да бъдат задължително черни. При мавлиите тялото и крилата са черни, опашката -сива, преди края има черна лента през цялата опашка. В миналото, а и сега се срещали и кумалии при едноцветните с бяла линия в основата на опашката с ширина не повече от 15мм. При гълъбите с качул перата на качула трябва да образуват от двете страни на качула розетки.
Големи грешки: Неспецифична глава, тънка човка, дълга човка, продълговата глава, малко око и околоочие и опашка във вид на метла. При едноцветните бели пера по тялото крилата и опашката.
Пръстен 7 мм.

-> Мнения и оценки (18)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: