Вход Търсене

Пазарджишки бенкалия

Снимка на гълъбПАЗАРДЖИШКИ БЕНКАЛИЯ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Това е може би най-широко разпространената в цялата страна порода, добре позната в много страни в Европа и по-специално в Германия. Породата в селекционно отношение е завършена. Навсякъде могат да се видят отлични екземпляри.
Общо описание:
Средно едър гълъб, отглеждан само в бяло. На кръста и опашката има черни, сиви или червени перца, подредени така, че наподобяват люспи на шаран. Това са т. нар. “бенки” откъдето гълъба носи своето име. При някои гълъби по главата също се появяват отделни цветни перца наподобаващи бенки. Това не бива да се счита за грешка, макар че стремежът на съвременната селекция е цветни пера да има само по кръста и опашката. Стойката е леко изправена.
Тяло - средно, леко изправено.
Глава - средно голяма, в хармония с тялото, много добре заоблена. Челото е видимо.
Очи - маслинено тъмни, с бели и гладки очни кръгове.
Клюн - бял, средно дълъг, съразмерен с главата. Ноздрите са розови, нежни, напрашени с бяло.
Врат - нормално дълъг, сравнително обемен. Под главата е леко стеснен. При някои екземпляри под клюна има т. н. “гемче”, като малка гушка. Гълъбарите наричат такива гълъби гушалии. Това не е грешка.
Гърди - леко изпъкнали, заоблени, със силна и здрава мускулатура.
Крила - силни, широки и дълги. Достигат до 1 см от края на опашката и се носят над нея. Има и гълъби, които носят крилата си под опашката, но това не се счита за предимство. При някои гълъби по щитовете на крилата има леки къдрички, което не се счита за грешка.
Опашка - дълга и широка, състои се от 12 до 16 широки и здрави пера, които много добре се застъпват. Цветните пера трябва да започват от кръста с възможно права линия и да завършват в опашката с дъговидната форма на горната възглавничка.
Крака - средно дълги, с червен до виолетов цвят, с бели нокти, без оперение.
Оперението на гълъба е стегнато, перушината е добре прилепнала до тялото, което му придава стегнат и много спортен вид.
Други породни белези - гълъбите са много добри летачи и преметачи. Добре тренираните гълъби за 8-10 минути след излитането трябва вече да са на невидима височина. На тази височина трябва да се задържат поне 1 час, като непрекъснато играят. Има птици които правят по 30-50 метра главоломно въртене назад около оста на тялото си. Завършвайки премятането те много бързо набират височина. Има други, които се премятат само по 2-3 пъти и бързат да стигнат ятото. Независимо от главоломното си премятане пазарджишкият бенкалия много рядко губи ориентация и навреме разперва крила и опашка, което го спасява от удар в земята. Считаме, че с пълно основание тази порода може да спори за една от най-атрактивните при полет в Европа, а защо не и в света.
Друг характерен породен белег е ниското, забавено, дрезгаво пеене. Старите гълъбари много са държали на това качество. И сега има много птици, чийто глас едва се чува и ние сме склонни да повярваме на разказите на по-възрастните, които разказват за лазещи по земята с фуния в ухото гьльбари, изпадайки в екстаз от доловените звуци издавани от гълъбите.
Големи недостатъци: продълговата, тясна глава, ниско чело, много високо и изпъкнало чело, сплескано теме, тънък и много дълъг врат, тънка и много дълга човка, червено, розово или жълто околоочие, грапаво околоочие, жълти крака, водоравна стойка, изпъкнали очи.
Малки недостатъци: дребен, къс гълъб, бледи бенки, тясна опашка, къса опашка, цветни пера по тялото, къс клюн, леко розовеещо околоочие, разрошено, хлабаво оперение.
Оценяване - общ вид, клепки, очи, бенки, фигура, глас.
Пръстен - 7 мм.


ПАЗАРДЖИШКИ БЕНКАЛИЯ /Стандарт - Дружество на гълъбовъдите и природолюбители "МИР – 2003“ гр.Пазарджик/

Най-старата местна порода гълъби, отглеждани в Пазарджик и околностите му. Предполага се, че са пренесени от турците преди освобождението от Мала Азия. Наложили са се като едни от най-красивите породи гълъби и сега се отглеждат почти във всички краища на страната. Черните пера на кръста, които при някои екземпляри достигат чак до края на опашката, придават особено красив вид.
Други породни белези - гълъбите са много добри летачи и преметачи. Добре тренираните гълъби за 8-10 минути след излитането трябва вече да са на невидима височина. На тази височина трябва да се задържат поне 1 час, като непрекъснато играят. Има птици, които правят по 30-50 метра главоломно въртене назад около оста на тялото. Завършвайки премятането те много бързо набират височина. Има други които се премятат само по 2-3 пъти и бързат да стигнат ятото. Независимо от главоломното си премятане пазарджишкият бенкалия много рядко губи ориентация и навреме разперва крила и опашка, което го спасява от удар в земята. Счита се, че с пълно основание тази порода гълъби може да спори за една от най-атрактивните при полет в Европа, а защо не и в света.
Общо описание: средно–едър гълъб, чисто-бял, но на кръста и опашката има черни или сиви пера (бенки). Подреждането на бенките наподобява люспи на шаран. Някои от гълъбите имат черни пера не само по кръста но и на върха на дългите пера на опашката наричани капаци.
Глава: кръгла, средно голяма, симетрична на тялото.
Очи: тъмни, околоочията са тънки и бели.
Клюн: бял, средно дълъг, съразмерен с главата.
Врат: не е много дълъг и сравнително дебел, стеснява се под главата. Но има екземпляри, които в горната част на врата, при свързването с клюна, вратът се разширява и се получава гуша или (геим) наречени гушалии.
Гърди: заоблени, леко изпъкнали, със здрава мускулатура.
Крила: плътни и дълги, достигат до края на опашката или са един сантиметър по-къси от нея. Държането на крилата е над опашката, но се срещат екземпляри, които ги държат под нея наречени асмаканатлии. Някои от гълъбите имат леки къдри по горните пера на крилата (къдрави).
Опашка: дълга и широка, има от дванадесет до шестнадесет пера. В горната част на опашката започва с бенки, черни или сиви, които в края са с по-силно изразен цвят. Някои от дългите пера завършват с черно (капаци), но не е задължително всички да бъдат оцветени. Перата на опашката се застъпват.
Крака: средно дълги с бели нокти, цветът им е от червен до виолетово син.
Оперение: перата са средно дълги, гъсти и добре прилепнали до тялото. Когато не се пипат са напудрени с бял прах.
Окраска: бял гълъб, с черна или сива окраска на кръста и капаци по дългите пера на опашката.
Глас: имат дебел-плътен глас.
Грешки: продълговата глава, изпъкнало чело, сплескано теме, тънък врат, тънка и много дълга човка, розово околоочие, къси и жълти крака, водоравна стойка, изпъкнали очи.
Оценка: общ изглед, глава, очи, фигура, крака, клюн, бенки.
Пръстен: 7 мм.

-> Мнения и оценки (2)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook


Абонамент

Абонирайте се за гълъбарския информационен бюлетин и получавайте всички новини по e-mail.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете e-mail адреса му: